През първата половина на 2023 г. ще отслабва икономическата активност, за което ще допринася както прогнозираното понижение на запасите в икономиката, така и очакваният по-слаб износ на стоки вследствие на влошаващата се международна икономическа обстановка и на специфични за България фактори. Тази прогноза направиха анализаторите на Българската народна банка (БНБ) в най-новото тримесечно издание „Икономически преглед“, в което са представени основни макроикономически показатели и оценки на българското стопанство.
Според анализа на БНБ през периода януари – ноември 2022 г. България е нетен кредитор на останалата част от света, като финансовата сметка отчете излишък в размер на 2,1 млрд. евро. Положителното салдо по финансовата сметка се формира в резултат на по-голямо натрупване на чуждестранни активи на българските резиденти спрямо това на пасиви към нерезиденти, констатират в централната банка.
Слаба инвестиционна активност
През разглеждания период салдото по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс на България беше положително в размер на 326,9 млн. евро при 722 млн. евро за периода януари – ноември 2021 г. Понижаването на излишъка се дължеше на регистрирания дефицит по капиталовата сметка, докато излишъкът по текущата сметка се повиши. В резултат на тези обстоятелства брутните международни валутни резерви на страната по платежния баланс за периода януари – ноември 2022 г. се повишиха с 1,2 млрд. евро.
През 2022 г. се наблюдава тенденция към ускоряване на годишния растеж на депозитите на бизнеса и домакинствата в банковата система, която се определя от спестяванията на фирмите. Експертите на централната банка посочват, че нарастването на номиналния брутен опериращ излишък в сектора на индустрията, за което повлия същественото поскъпване на енергийните ресурси, както и растежът на номиналните обороти в сектора на търговията, допринесоха за силния растеж на фирмените депозити. Допълнителен фактор за растежа на спестяванията през годината е запазващата се слаба инвестиционна активност на бизнеса.
По-малко спестявания
От началото на третото тримесечие тенденцията към забавяне на годишния темп на растеж на депозитите на домакинствата е преустановена, което вероятно е повлияно от отмяната от страна на големите търговски банки на таксата за поддържане на парични наличности над определен размер и от започналото постепенно покачване на лихвените проценти по депозитите.
През миналата година темповете на растеж на кредитите за бизнеса и домакинствата се запазват високи в условията на силно отрицателни равнища на реалните лихвени проценти, значителен обем на привлечените средства и висока ликвидност в банковата система. Търсенето на кредити от фирмите е предимно с цел осигуряване на финансов ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси поради значителното поскъпване на основни суровини и материали, затруднения във веригите за доставки и повишена несигурност в икономическата среда.
Отчетеният спад на запасите в икономиката след високите нива, достигнати през първата половина на годината, затягането на стандартите на банките за отпускане на кредити, както и започналото от края на третото и продължило през четвъртото тримесечие на 2022 г. плавно повишение на лихвените проценти по новите заеми в резултат на затягането на паричната политика в еврозоната, допринасят за известно забавяне на растежа на фирмените кредити през последните месеци на годината.
В търсене на кредити
Ниските в исторически план нива на лихвените проценти и ускоряването на инфлацията стимулират търсенето на потребителски и жилищни заеми, като растежът на жилищните кредити остава висок през цялата година, а при потребителските слабо се забавя в края на миналата година.
В сянката на инфлация
През четвъртото тримесечие се наблюдаваше известно забавяне на годишната инфлация, която възлезе на 14,3% през декември 2022 г. Тази динамика се определя главно от проявлението на преки ефекти от отчетеното в края на 2022 г. съществено забавяне на годишния растеж на цените на петрола и природния газ на международните пазари.
По данни на БНБ инфлацията при храните се установи на високо ниво в рамките на четвъртото тримесечие на 2022 г., като продължи да има най-голям принос за общата инфлация. В същото време инфлацията при услугите продължи да се ускорява и в края на 2022 г. Тези изменения показват, че в края на 2022 г. инфлационният натиск в икономиката остава силен, независимо от отслабването на проинфлационното влияние на външната среда по линия на енергоносителите. Фактори, свързани с вътрешната макроикономическа среда, които допринасят за формирането на висока инфлация през миналата година, бяха нарастването на разходите за труд на единица продукция и растежът на разходите за крайно потребление на домакинствата.