Печалбата на банковата система в България към 31 януари 2023 г. достига 115 млн. лева, с 6,7% (7 млн. лв.) повече спрямо реализираната за първия месец на миналата година, показва статистиката за представянето на банковия сектор, която Българската народна банка (БНБ) публикува всеки месец.
През миналия месец централната банка регистрира ръст на начислените разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата. За една година те са се увеличили с 9 млн. лв. (24,8%) и в края на януари са 46 млн. лева.
За сравнение, през миналата година банковият сектор отчиташе спад на заделените провизии и намалелите разходи за обезценка на финансови активи, което беше в унисон с общоевропейската тенденция от 2020 г. – по време на пандемията кредиторите провизираха повече заради очакваните бъдещи загуби. След две години на сравнителна умереност, банките започват да обръщат повече внимание на задлъжнялостта на клиентите си. Те се съобразяват с призивите на централната банка, която предупреждава за рискове при кредитния растеж. Заплаха за финансовото състояние на кредитополучателите са високата инфлация и очакваното повишение на лихвените проценти по заемите, които могат да доведат до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки.
През януари активите на банковата система се увеличават с 874 млн. лв. (0,6%) до 156,3 млрд. лв. в резултат на месечния растеж на общите пасиви и на собствения капитал, пресмятат в БНБ. В структурата на активите най-съществено е нарастването при вземанията от кредитни институции. Увеличават се също другите депозити на виждане, дълговите ценни книжа и кредитният портфейл.
Същевременно намаляват паричните салда в централни банки. В края на януари делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане е 17,2%, а този на кредитите и авансите – 63% (при съответно 20,9% и 59,6% в края на декември 2022 г.). Общият дял на портфейлите с ценни книжа нараства от 15,6% до 15,9% в края на миналия месец.
По данни на БНБ отношението на ликвидно покритие се повишава до 247,7% в края на януари 2023 г. (при 235% в края на декември 2022 г.). Размерът на ликвидния буфер е 42,2 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 17 млрд. лв. (при съответно 46 млрд. лв. и 19,6 млрд. лв. в края на декември 2022 г.).
В централната банка изчисляват, че общите брутни кредити и аванси през януари се увеличават с 5,8 млрд. лв. (6%) до 101,9 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции нарастват с 5,3 млрд. лв. (53%) до 15,4 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл – с 439 млн. лв. (0,5%) до 86,5 млрд. лв.
През януари нарастват кредитите за домакинства (с 266 млн. лв., 0,8%), за фирмите (със 139 млн. лв., 0,3%), за други финансови предприятия (с 26 млн. лв., 0,4%) и за сектор „Държавно управление“ (с 8 млн. лв., 0,9%).
Спрямо края на 2022 г. депозитите в банковата система се увеличават с 48 млн. лв. (0,04%) до 134,1 млрд. лв. Нарастват депозитите на домакинства (с 251 млн. лв., 0,3%), на кредитни институции (с 277 млн. лв., 3,5%) и на сектор „Държавно управление“ (с 419 млн. лв., 10,4%).
Намаление е отчетено при депозитите на бизнеса (с 826 млн. лв., 1,9%) и на други финансови предприятия (със 73 млн. лв., 1,6%).
Собственият капитал в баланса на банковата система в края на януари е 17,5 млрд. лв. и на месечна база се увеличава със 176 млн. лв. (1%). За нарастването му влияние оказва динамиката при внесения капитал, натрупания друг всеобхватен доход и печалбата за месеца.
В централната банка изчисляват, че в края на декември 2022 г. регулаторният капитал на банковата система е 15,6 млрд. лв., а общият размер на рисковите експозиции възлиза на 74,6 млрд. лв.
Съотношението на общата капиталова адекватност на банковата система към 31 декември 2022 г. е 20,88%, на капитала от първи ред – 20,48%, а на базовия собствен капитал от първи ред – 19,98%.
Отношението на ливъридж (при напълно въведено определение за капитала от първи ред), отчетено към 31 декември 2022 г., е 9,41% при регулаторно изискване за минимум 3%.
17:11 | 28.02.23 г.
