Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на декември е достигнал 43,915 млрд. евро, което е с 2,425 млрд. евро (5,8%) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 52,1% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
За сравнение, брутният външен дълг към 30 ноември беше 43,787 млрд. евро, което бе ръст със 130 млрд. евро (5,1%) на годишна база.
В централната банка изчисляват, че в края на декември краткосрочните задължения са били 8,315 млрд. евро и са се увеличили с 1,436 млрд. евро (20,9%) спрямо декември 2021 г.
Дългосрочните задължения пък възлизат на 35,600 млрд. евро, повишавайки се с 989,2 млн. евро (2,9%) на годишна база.
Към 31 декември 26,315 млрд. евро (59,9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
По данни на БНБ в евро са деноминирани 79,8% от брутните външни задължения при 81% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на декември е 8,845 млрд. евро и за една година нараства с 584,3 млн. евро (7,1%).
Външните задължения на централната банка в края на миналата година са 2,083 млрд. евро и са с 94,8 млн. евро (4,8%) повече спрямо края на декември 2021 г.
В централната банка пресмятат, че външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6,502 млрд. евро и се увеличават с 1,530 млрд. евро (30,8%) на годишна база.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата възлизат на 12,256 млрд. евро, като намаляват със 196,3 млн. евро (1,6%) за една година.
Вътрешнофирменото кредитиране в края на миналата година достига 14,227 млрд. евро, което е с 411,7 млн. евро (3%) повече спрямо година по-рано. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,4% към края на декември 2022 г. при 33,3% преди година.
14:30 | 28.02.23 г.
