България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., защото изостава с приемането на необходимото законодателство и не отговаря на критерия за инфлация, съобщи преди дни министърът на финансите Росица Велкова. Отлагането на присъединяването към еврозоната означава много широк кръг от пропуснати ползи, коментират пред БТА финансистът Борис Петров и Николай Василев, управляващ партньор на "Експат Капитал", бивш вицепремиер и министър на икономиката.
Борис Петров очаква, че това е едно краткосрочно отлагане във времето заради това, че законодателният орган не успя да изпълни ангажиментите, които страната беше поела още през 2020 г. с влизането във втория етап на Европейския валутен механизъм. По думите му жалко е, че се пропускат съществени ползи за икономиката.
Изпълнението на Маастрихтските критерии
Финансистът посочи, че България винаги може да изиска извънреден конвергентен доклад, за да ѝ бъде направена оценка за степента на изпълнение на Маастрихтските критерии.
Според него обаче амбицията трябва да остане не само по отношение на служебното правителство, но и на политическите партии с евроатлантическа ориентация и те следва да направят ускорено гласуване по важните приоритетни закони, свързани с въвеждането на еврото.
„Ако това се случи в първите месеци на мандата на новия парламент, началото на второто полугодие изглежда реалистично за изискване за един нов конвергентен доклад, който отнема около два месеца да бъде извършен и един за приемане“, обясни Петров и напомни, че исторически няма държава, която да е въвела еврото от средата на годината.
Петров отбеляза, че за България е важна датата на решение на Съвета за одобрение на конвергентния доклад, с който ще се докладва евентуално, че страната е изпълнила критериите за членство. Той посочи, че след това се фиксира датата за въвеждането на единната валута.
„Дали това ще стане примерно от 1 януари 2025 г. да въведем еврото, ако се вземе решение към края на 2023 г., че България е изпълнила всички критерии, на практика финансовите пазари ще разглеждат страната като част от еврозоната от датата на вземане на решение, да кажем в края на 2023 г.“, посочи Борис Петров.
Той добави, че така само техническите аспекти за въвеждането на банкнотите и монетите ще останат да бъдат въведени от 1 януари 2025 г. и оттогава ще се преструктурират балансите на банките и БНБ. Така една съществена част от ползите за икономиката ще бъдат налични още в края на 2023 г. и в хода на 2024 г. само за банките и БНБ консумирането на ползите ще се случи от началото на 2025 г., каза финансистът.
Петров отбеляза още, че по отношение на критерия за инфлацията Европейската комисия (ЕК) допуска известна гъвкавост. „Тя дава възможност да се елиминират някои държави, които са предоставили държавна помощ във връзка с компенсиране на негативните ефекти по линията на енергийните цени за тяхното население и ако те имат много съществен ефект за намаляване на инфлацията, ЕК може да елиминира тези държави с най-ниска инфлация от извадката, именно с този аргумент“, посочи Петров, като даде пример с Хърватия. При приемането на Хърватия бяха извадени инфлациите на Франция, Гърция и Финландия, като най-ниски, заради висока енергийна подкрепа. Така средната инфлация в трите държави с най-ниска инфлация в еврозоната бе 4,9%.
„В извадката от три държави с най-ниска инфлация могат да се окажат държави с малко по-висока инфлация и така България да изпълни изискванията на този важен Маастрихтски критерий“, очаква Борис Петров.
Пропуснати ползи
Финансистът потвърди, че с влизането в еврозоната съществено намаляват изискванията на финансовите пазари за лихвените проценти при рефинансирането на държавните ценни книжа на България – с около 1% до 1,5%. Това е свързано с намаляването на т. нар. суверенна рискова премия във връзка с очакваното повишение на кредитния рейтинг на страната от влизането в еврозоната. „Оттам следва, че се отлага и намаляването на изисканите лихвени проценти към дълговете на населението и фирмите към банките например“, обясни Петров.
Той поясни, че още с влизането в еврозоната с 1% ще е по-ниска лихвата по държавните ценни книжа и оттам ще паднат лихвите за частния сектор, банковите дългове на всички бизнеси и домакинства в икономиката, които са около 85 млрд. лева, а на държавния сектор – около 37 млрд. лева. „При влизане в еврозоната обслужването на този дълг ще е доста по-евтино на годишна база – около 1,2 млрд. лева по-малко по консервативна оценка“, изчисли финансовият анализатор.
Според него другите пропуснати ползи са свързани с отлагането на преструктурирането на баланса на банковата система, защото влизането на България в еврозоната води и до преструктуриране на баланса на кредитните институции във връзка с намаляването на процента на минималните задължителни резерви от 10% на 1%. Борис Петров пресметна, че това освобождава един ресурс от около 10% от БВП, или около 15 млрд. лева разполагаеми ликвидни активи за банките, които биха могли да се използват за финансиране на инвестициите в икономиката и за финансиране на държавните ценни книжа, емитирани от правителството, ако бюджетният дефицит остане на тези завишени нива. Петров добави, че при най-консервативни оценки това са около 300 млн. лева повече приходи годишно за банковия сектор.
Към другите съществени пропуснати ползи и за банковия сектор, финансистът посочи и тези за БНБ, защото преструктурирането на баланса на централната банка води до намаляване на необходимостта от покупки на чуждестранни ценни книжа с рейтинг не по-нисък от АА- (в момента 17,6 млрд. лв.), които са с по-ниска доходност, отколкото ценните книжа, които България емитира на международните пазари.
Той отбеляза, че с влизането на еврото този голям валутен резерв няма да бъде нужен на страната и от тази гледна точка също ще бъдат освободени съществени ресурси, които могат да се инвестират по инвестиционна инициатива с мандат на Министерство на финансите и съответните фондове-разпоредители.
В очакване на новата власт
Бившият вицепремиер и бивш икономически министър Николай Василев отбеляза закъснението в законодателството, свързано с членство в еврозоната и подчерта, че за това всички са виновни. Според него все още могат да бъдат приети необходимите закони през април и май и по думите му, ако има политическа воля от ново прозападно и реформаторско правителство, дори страната ни може да се включи и в датата 1 януари 2024 г.
По отношение на инфлацията като другия посочен проблем за отлагане на датата, Василев коментира, че инфлацията започна да пада и според него това ще се случва през цялата година. „Може да се направи компромис, ако само в това е нашият проблем“, каза той и настоява следващото правителство да води непроинфлационна политика и да вкара бюджет без дефицит.
Икономистът разделя позитивите от присъединяване към еврозоната на три групи – икономически, свързани с банковия сектор и с международен престиж. Той посочи, че икономическите позитиви означават повече търговия, инвестиции, туризъм, спестени трансакционни разходи, повишен кредитен рейтинг, намалени лихвени разходи.
По отношение на банковия сектор Василев каза, че с членство в еврозоната в бъдеще банковата система ще бъде много по-стабилна и доверието в нея ще бъде много по-високо, ако освен нашата централна банка, и Европейската централна банка наблюдава българските банки. „Третата група ползи са тези, които не могат да бъдат измерени математически, но са най-важни и са свързани с международния имидж и авторитет на страната“, е мнението на Николай Василев.