Печалбата на банките в България е нараснала с близо 47% през 2022 г.

Печалбата на банковата система в България към 31 декември 2022 г. достига 2,1 млрд. лв., с 663 млн. лв. (46,8%) повече от реализираната за 2021 г., показва обобщената статистика за представянето на банковия сектор, която Българската народна банка (БНБ) публикува всеки месец.

Тенденцията на положителни финансови резултати на кредитните институции продължава въпреки политическите и икономическите предизвикателства, свързани с войната в Украйна, ускоряващата се инфлация и прогнозите за рецесия на световната и българската икономика.

Сред причините за по-високата печалба на банките е спадът на заделените провизии и намалелите разходи за обезценка на финансови активи. Тази тенденция е в унисон с общоевропейската – докато през 2020 г., по време на пандемията, кредиторите провизираха повече заради очакваните бъдещи загуби, вече две години се отчита по-голяма умереност.

Но в анализите си за дейността на банковата система централната банка непрекъснато напомня, че кредитният растеж създава предпоставки за нарастване на задлъжнялостта. При влошаване на икономическите условия или рязко повишение на лихвените проценти по заемите, каквито са прогнозите, способността за обслужване на задълженията може да отслабне и да се отрази в нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки, предупреждава банковият регулатор.

В БНБ отчитат, че през миналата година нетният лихвен доход се повишава с 470 млн. лв. (17%), а нетният доход от такси и комисиони – със 189 млн. лв. (15,2%).

Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на отчетния период са 586 млн. лв. (при 594 млн. лв. към 31 декември 2021 г.).

В края на декември 2022 г. активите на банковата система достигат 155,4 млрд. лв., като през четвъртото тримесечие на годината те отбелязват растеж с 6,5 млрд. лв. (4,4%).

Увеличават се паричните салда в централни банки, дълговите ценни книжа и кредитите и авансите. Спрямо края на септември позицията „Пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“ се увеличава с 2,1 млрд. лв. (6,9%), а делът ѝ в активите се повишава от 20,4% до 20,9%.

Дълговите ценни книжа нарастват с 1,4 млрд. лв. (6,5%) и в края на декември 2022 г. заемат 15,2% от активите на банковата система (спрямо 14,9% в края на септември). Делът на кредитите и авансите в края на отчетния период е 59,6% (при 60,1% в края на септември).

По изчисления на БНБ отношението на ликвидно покритие в края на декември 2022 г. е 235% (при 235,9% в края на септември). Ликвидният буфер възлиза на 46 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци – на 19,6 млрд. лв. (при съответно 41,7 млрд. лв. и 17,7 млрд. лв. в края на септември).

Централната банка отчита, че брутните кредити и аванси нарастват на тримесечна база с 3,1 млрд. лв. (3,4%) до 96,1 млрд. лв. Спрямо края на септември 2022 г. брутният кредитен портфейл на банковата система се увеличава с 2,1 млрд. лв. (2,5%) до 86,1 млрд. лв., а вземанията от кредитни институции – с 1 млрд. лв. (11,2%) до 10,1 млрд. лв.

Заемите за фирмите нарастват с 1,1 млрд. лв. (2,4%), тези за домакинства – с 804 млн. лв. (2,4%), а за други финансови предприятия – с 274 млн. лв. (4,5%), докато кредитите за сектор „Държавно управление“ намаляват с 24 млн. лв. (2,5%).

Брутните необслужвани кредити и аванси в края на декември 2022 г. възлизат на 4,45 млрд. лв. (при 4,74 млрд. лв. в края на септември), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 4,63% (при 5,09% в края на септември).

В широкия им обхват, който включва паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане, делът на брутните лоши заеми и аванси в края на годината е 3,55% (при 3,94% в края на септември).

Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на декември е 2,26 млрд. лв. (при 2,38 млрд. лв. в края на септември), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 2,44% (при 2,66% в края на септември), което е намаление с 5,04% на тримесечна база.

Спестяванията в банковата система през четвъртото тримесечие на миналата година се увеличават с 5,9 млрд. лв. (4,6%) до 134,1 млрд. лв. При депозитите на домакинствата увеличението е с 3 млрд. лв. (4,2%), а на бизнеса – с 1,4 млрд. лв. (3,2%).

Спестяванията на сектор „Държавно управление“, на кредитните институции и на другите финансови предприятия през последното тримесечие на миналата година нарастват съответно с 362 млн. лв. (9,8%), с 495 млн. лв. (6,7%) и със 733 млн. лв. (18,4%).

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на декември 2022 г. възлиза на 17,3 млрд. лв., с 644 млн. лв. (3,9%) повече спрямо отчетения в края на септември. Нарастването му през четвъртото тримесечие на миналата година се дължи главно на увеличението на печалбата.