Централните банки трупат злато с най-бързи темпове от 1967 г. насам

Централните банки натрупват злато с най-бързи темпове от 1967 г. насам. Най-големите купувачи са тези в Китай и Русия като знак, че някои страни искат да диверсифицират резервите си и да се отдалечат от долара, пише FT.

Данните, събрани от Световния съвет по златото (група, финансирана от индустрията), показват, че търсенето на благородния метал е надхвърлило всяко годишно количество през последните 55 години.

Оценките за миналия месец също са много по-големи от официалните данни на централните банки, което предизвиква спекулации в индустрията относно самоличността на купувачите и техните мотиви.

Насочването на централните банки към златото „подсказва, че геополитическият фон е (такъв на, бел. ред.) недоверие, съмнение и несигурност“, след като САЩ и техните съюзници замразиха доларовите резерви на Русия, коментира Ейдриън Аш, ръководител изследвания на пазара на злато в BullionVault.

Последният път, когато беше наблюдавано такова ниво на активно купуване на злато, се случи историческа повратна точка за световната парична система. През 1967 г. европейските централни банки закупиха огромни количества злато от САЩ, което доведе до скок на цената и срив на Лондонския златен пул от резерви. Това ускори евентуалния крах на системата Бретън Уудс, която обвърза стойността на щатския долар с ценния метал.

Миналия месец Световния съвет по златото изчисли, че официалните финансови институции в света са закупили 673 тона, а само през третото тримесечие покупките им възлизат на почти 400 тона злато. Това е най-голямото количество, закупено за тримесечие, откакто се води статистика (2000 г.).

Консервативните оценки на Съвета изпреварват отчетените от МВФ и от отделни централни банки покупки, които възлизат на 333 тона през деветте месеца до септември.

Според официалните данни на банките най-големият купувач на злато през третото тримесечие е Турция (31 тона), с което благородният метал е вече около 29% от общите резерви на турската централна банка.

На второ място е Узбекистан с 26 тона.

През юли Катар направи най-голямото си месечно придобиване в историята от 1967 г. насам, отбелязва медията.

Несъответствието между оценките на Съвета по златото и официално докладваните данни, проследявани от МВФ, може да бъде частично обяснено с правителствените агенции, които освен централните банки могат да купуват и държат злато, без да го отчитат като резерви.

Китайската народна банка (PBoC) съобщи по-рано този месец, че през ноември е направила първото си увеличение на златните запаси от 2019 г. насам – с 32 тона на стойност около 1,8 млрд. долара.

Според златната индустрия обаче китайските покупки са по-големи. Марк Бристоу, главен изпълнителен директор на Barrick Gold, втората в света златодобивна компания в света, казва, че Китай е купил тонове злато (над 200 тона, като по-скоро числото се доближава до 300 тона). Данните на Бристоу се основават на разговорите му с множество източници.

Ники Шийлс, стратег за метали в MKS PAMP, търговска компания за благородни метали, добавя, че цените на златото биха били с около 75 долара по-ниски през ноември, ако китайската централна банка наистина беше купила само 32 тона. Цените на златото се търгуваха до 1787 долара за тройунция през ноември и оттогава надхвърлиха 1800 долара.

Санкциите срещу Русия създадоха значителни проблеми за нейната златодобивна индустрия - най-голямата в света след Китай, при продажбите в чужбина. Страната произвежда близо 300 тона всяка година, но има вътрешен пазар само за 50 тона, според MKS PAMP.

В същото време западните правителства замразиха 300 млрд. долара от валутните резерви на руската централна банка, което е накарало западните държави да се запитат дали трябва всъщност да са толкова изложени на долара, след като други правителства могат да конфискуват доларите толкова лесно.

Изкупуването на злато от Русия повтаря правилата на Южна Африка по време на санкциите от ерата на апартейда за подпомагане на вътрешния добив чрез закупуване с местна валута, казва Аш. „С ограниченията за износа логично е да се предположи, че купува централната банка“, казва и Джовани Стауново, стоков анализатор в UBS.

Централната банка на Русия спря да публикува месечни данни за резервите си скоро след началото на войната. Нейни служители обаче отхвърлят, че тя купува злато. „Нашите златни и валутни резерви са достатъчни. Ние нямаме конкретна задача да натрупваме златни и валутни резерви“, каза управителят ѝ Елвира Набиулина в средата на декември.

Самата руска централна банка обаче отдавна придава стратегическа стойност на увеличаването на златните резерви. През 2006 г. от институцията посочиха, че би било желателно златото да съставлява 20-25 процента от нейните активи. През февруари 2022 г., последният път, когато банката публикува статистика, златото представляваше 20,9 процента от резервите ѝ.

Централната банка на Русия е намалила притежанията си в държавни облигации на САЩ до само 2 млрд. долара от 150 млрд. долара през 2012 г., като същевременно е увеличила златните резерви с повече от 1350 тона на стойност почти 80 млрд. долара по текущи цени, според Julius Baer, швейцарска частна банка.

Карстен Менке, ръководител изследвания от следващо поколение в Julius Baer, смята, че покупките от Русия и Китай показват нарастващо нежелание на страните да разчитат на зелените пари. „Посланието, което тези централни банки изпращат, като поставят по-голям дял от своите резерви в злато, е, че те не искат да разчитат на щатския долар като техен основен резервен актив“, коментира той.

Някои в индустрията спекулират, че правителствата на страните от Близкия изток използват приходите от износ на изкопаеми горива, за да купуват злато, най-вероятно чрез държавни инвестиционни фондове.

През следващите месеци ще се изясни дали рекордните покупки на централните банки са опортюнистичен тласък, тъй като цените на златото падат, или по-структурна промяна. Дори след възстановяване на цените до около 1800 долара за тройунция, малцина са готови да се обзаложат, че тенденцията към диверсификация на резервите на централните банки ще промени курса си скоро.

Бърнард Дахда, старши анализатор по стоките във френската инвестиционна банка Natixis, казва, че деглобализацията и геополитическото напрежение означават, че стремежът на централните банки извън западните страни да се диверсифицират от щатския долар е „тенденция, която няма да се промени поне десетилетие“.