Няма да е лесно на централните банкери през 2023 година

Мъжете и жените на горещите столове в централните банки имаха сравнително лесна 2022 г. Те вероятно няма да се съгласят, но докато инфлацията се покачваше до най-високите нива от 40 години от двете страни на Океана винаги имаше някой друг или нещо друго, което можеше с основание да бъде обвинено, пише икономическият редактор на Financial Times Крис Джайлс.

Независимо дали става въпрос за използването на доставките на газ и петрол като оръжие от Владимир Путин, свръх щедрата подкрепа на администрациите на Тръмп и Байдън за домакинствата в САЩ, световния скок в търсенето на стоки във време на напрегнати вериги за доставки или катастрофалния експеримент с Тръсономиката (на бившия британски премиер Лиз Тръс – б. р.), бързо растящите цени често имаха непосредствена причина, която оставяше централните банки невинни.

Те със сигурност трябваше да поправят щетите, като повишиха лихвите далеч над очакванията през 2022 г. Очакванията за лихвите в САЩ, например, в началото на годината бяха те да са по-малко от 1 на сто в края й, но основната лихва на Фед завърши в диапазона 4,25-4,50 на сто. Тази революция в мисленето дойде заедно с далеч по-високите от очакваните данни за инфлацията и следователно беше много видима и лесна за обяснение.

Докато гледаме напред към 2023 г., инфлацията в САЩ, еврозоната и Обединеното кралство почти сигурно е преминала пика си, въпреки че същото не може да се каже толкова категорично за основния инфлационен натиск - нфлацията все още е двуцифрена в еврозоната и Обединеното кралство и 7,1% в САЩ, пише още Крис Джайлс. Тези нива са много над целите на централните банки от 2 процента, но спадовете, които вече започнаха, се очаква да се ускорят през идващата пролет.

Спадът на инфлацията ще бъде предимно резултат от статистически ефекти, тъй като ниската база постепенно ще отпада от сравненията на годишна база. За САЩ и еврозоната повишенията на цените бяха особено резки през март 2022 г., така че общата инфлация вероятно ще спадне рязко, когато през април бъдат публикувани данните за март 2023 г. Обединеното кралство ще се радва на подобен голям спад месец по-късно.

Въпреки че е добре дошъл за политици и централни банкери, бързо намаляващият темп на инфлация няма да показва нито че инфлационната криза е приключила, нито че целта от 2 процента ще бъде лесно постигната. И трите споменати големи икономики имат исторически ниски нива на безработица и досега има много малко доказателства, че компаниите или работниците планират да намалят съответно увеличенията на цените и исканията за заплати.

Централните банки може да са направили достатъчно с досегашните повишения на лихвените проценти, но все още никой не може да знае със сигурност, като се има предвид, че не сме имали подобен голям инфлационен епизод в близкото минало. Следователно икономическите модели не могат да бъдат надеждни.

Потенциалният проблем е, че инфлацията може да е упорита по пътя си надолу и може да не падне до целта от 2 процента. Ако е така, инфлацията над целта ще стане самоизпълняваща се, все повече вградена в договорите. Това би наложило централните банки да повишат допълнително лихвените проценти в условията на икономически спад, дори когато общата инфлация се забавя от последните върхове.

Това им е работата. Но не им се е налагало да правят това през последните десетилетия. Не знаем дали централните банкери биха имали смелостта да продължават да причиняват болка на хората и компаниите, които вече страдат от спадащи реални доходи, в момент, когато заплахата от инфлацията изглежда се изпарява, допълва икономическият редактор на FT. Няма съмнение, че тази задача ще бъде по-трудна от всичко, с което те са се сблъсквали през 2022 година. Би било естествено за тях да стъпват предпазливо.

Следователно прозорецът за по-високи лихвени проценти през 2023 г. е тесен. Повишаването на лихвите ще стане много по-трудно след първото тримесечие на годината. Грешките са доста вероятни и те най-вероятно ще дойдат, когато независимите централни банки вече са изправени пред критики за подкопаване на икономическите перспективи на фона на широко разпространени трудности.

Докато гледат към 2023 г., централните банкери ще трябва да запазят обичайния си интелект при анализирането на икономическите данни. Повече от всякога те ще се нуждаят както от стоманени нерви, така и от дебела кожа.