Трудният дебат по пътя на България от валутен борд към еврозоната

На еврото не трябва да се гледа като цел, а като на инструмент. Хората имат нужда от повече публично говорене и достъпно обяснение. Това каза при откриването на конференцията „България в еврозоната – предимства и възможности” вицепрезидентът Илияна Йотова.

Тя напомни, че общият паричен пазар е пред изпитание, продължават въпросителните и пред бъдещето на европейската икономика. „Сътресенията са очаквани и дават повод на радикални партии да всяват страхове у гражданите на Европейския съюз", заяви Йотова.

Според нея негативните оценки за еврото идват от невъзможността на ЕС да се справя с кризите, така както очакват европейските граждани, които искат по-сериозна и резултатна намеса на европейските и националните институции.

"Еврото устоя на всички кризи през последните 20 години. Анализите са особено необходими днес на България, за да бъдат предотвратени грешките в бъдеще. Една голяма грешка съпътства България в процеса за присъединяване към еврозоната. И това е липсата на информираност, защото това е най-хранителната среда за съмнения и отхвърляне. Последното изследване в България сочи, че 56% от гражданите имат сериозни съмнения в еврото. Тези цифри говорят едно – чака ни много работа, за да изясним на българите всички въпроси", коментира Йотова.

Конференцията, организирана от Dir.bg, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, обсъди предимствата и възможностите за България от членство в еврозоната. Нейното провеждане беше съпътствано с известно напрежение заради агитка на партия "Възраждане", която посрещаше гостите на форума.

По пътя към еврозоната

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев коментира, че на повърхността въвеждането на еврото може да се разглежда като технически процес, но той засяга цялостното развитие и модернизиране на страната.

Гуверньорът на БНБ посочи, че въвеждането на еврото ще доведе до нормализиране и надграждане на нашия паричен режим, ускоряване на процеса на реална конвергенция и подобряване на качеството и ефективността на нашите институции.

Димитър Радев напомни, че валутният борд беше котва и изпълни своето предназначение като най-успешната реформа в паричната политика. По думите му единственият изход от него е приемането на европейската валута. Управителят на БНБ се надява, че с влизане в еврозоната ще се ускори процесът на реална конвергенция. Според него присъединяването към еврозоната ще разреши „този потенциален конфликт“, след като се подобрят и условията на финансиране.

Радев потвърди, че ще се наложи страната ни да спазва всички “критерии при провежданите политики“ и от това зависи дали ще дойдат очакваните инвестиции. Относно подобряването на ефективността на институциите Радев отбеляза, че влизането в еврозоната има потенциала да бъде катализатор на този процес.

"Правим го, за да нормализираме и за да надградим нашия паричен режим, да ускорим реалната конвергенция, включително да увеличим доходите на базата на изпреварващ икономически растеж и за да подобрим качеството и ефективността на нашите институции", подчерта управителят на БНБ.

В законови рамки

Служебният министър на финансите Росица Велкова съобщи, че до края на годината ще е готов Закон за въвеждане на еврото и подготовката за стартирането на комуникационна и информационна кампания за влизането ни в еврозоната на 1 януари 2024 г., която ще се проведе догодина.

Тя отбеляза, че Министерският съвет е подготвил и внесъл необходимите законодателни промени, но парламентът трябва приоритетно да ги приеме. Налагат се промени в Закона за БНБ, в Търговския закон, в Кодекса за застраховането и в Закона за мерките срещу изпирането на пари.

"Изключително силен и необходим знак към българските граждани и европейските ни партньори за това, че приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. се определя като национален приоритет, е приетото на 27 октомври 2022 от Народното събрание решение, с което се възложи на българските правителства оттук насетне да ускорят преговорите с европейските институции и държавите членки от еврозоната и да ускорят техническата подготовка за въвеждане на еврото", посочи Велкова, която е национален координатор за въвеждане на еврото.

Тя напомни, че на 6 декември в Брюксел беше подписан Меморандум за разбирателство с държавите членки на еврозоната и Европейската комисия за започване на производство на евромонети и за подготвителните задачи преди началото на производството. Велкова е на мнение, че това е историческа стъпка, която дава необходимата легитимация на екипите на Министерството на финансите и на БНБ пред европейските партньори.

Тя потвърди, че са в ход активни действия по техническата подготовка, които започнаха още през май с приемането от Министерския съвет на Националния план за въвеждане на еврото в България. Въз основа на този план се осъществява и оперативната работа по замяна на лева с еврото.

Министърът на финансите поясни, че целта на закона за въвеждане на еврото е да се установи процедура за въвеждане на европейската валута, курсът на преобразуване, извеждане на лева от обращение, начинът и срокът за замяна на пари в брой, правилата за превалутиране на цени, заплати, социални помощи, мерките за защита на потребителите, санкции.

До края на годината ще бъде подготвена и комуникационната информационна кампания, която ще се проведе през 2023 г. В близките дни финансовото министерство ще обяви данни от социологическо проучване за нагласите в обществото и на бизнеса към въвеждане на еврото, с което да се идентифицират спецификите на целевите групи, техните очаквания и нагласи, както и какви проблеми трябва да бъдат адресирани.

Ползите от еврото

Според Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства, позитивите от присъединяването към еврозоната на България доминират над евентуални рискове. „Влизането в нея ще бъде ясен сигнал, че страната ни иска да бъде част от ядрото на европейските процеси и ефективен участник в европейските процеси, за да гради активно своето бъдеще и своята съдба“, коментира той.

Той е убеден, че влизането на България в еврозоната ще ѝ донесе освен репутационен бонус, и повишение на кредитния рейтинг, а това ще поддържа лихвените проценти по-ниски, както за държавата, така и за гражданите.

Вицепремиерът каза още, че като всеки голям процес и тук има рискове, но те не са тези, за които се говори. "Това ще бъде и бонус за предприятията, както и за туризма. Ще бъде един натиск за реформи в страната, което е правилно и позитивно. Освен за бизнеса обаче влизането в еврозоната ще има ефект и за конвергенцията на доходите", отбеляза той.

Вицепремиерът се надява на отговорна позиция от страна на бизнеса, което ще доведе до увеличение на доходите и съпоставимост с европейските. Той посочи, че сега лидерът на КНСБ Пламен Димитров се бори за минимална работна заплата от 850 лева, но се надява в скоро време синдикатът да настоява за МРЗ от 850 евро.

Пеканов подчерта, че като всеки голям процес и при влизането в еврозоната има рискове, но посочи и позитивите. Той даде пример с увеличението на инфлацията, като потвърди, че тя не е толкова висока в страните, приели еврото. „През последните две години светът се промени коренно и се намираме в среда на постоянно идващи кризи. Но еврозоната успя да реагира адекватно и да изгради механизмите, които я правят по-силна", категоричен е Атанас Пеканов.

В началото на втория панел на форума, модериран от управителя на БНБ, Радев предложи срещата да продължи на английски език заради чуждестранните участници. Това предизвика известно напрежение в залата, след като депутати от "Възраждане", които влязоха в залата, поискаха той да бъде на български език.

Позитивите на валутния борд

Алфред Камер, директор на Европейския департамент в МВФ, който участва във втория панел "Приемане на еврото - подходящ опит и път напред", заяви, че най-важното от присъединяването на България като пълноправен член на еврозоната е, че ще донесе важни ползи за страната, като я „постави на масата, на която ЕЦБ взема важни решения“

Камер, който в момента контролира работата на МВФ с ЕС, има богат опит с държави от Европа и Африка и е запознат с въвеждането на валутния борд в България през 1997 г., отбеляза, че въвеждането му тогава е била правилна стъпка за икономическа стабилност. Той коментира, че в резултат на паричния съвет България поддържа едно от най-ниските нива на дълг от европейските държави и има сериозен прогрес по структурните реформи.

Според него ползите за България от присъединяването към еврозоната са намаляване на разходите за финансови операции, търговия и повишаване на икономическата ефективност.

Той прогнозира, че ще се повиши кредитният рейтинг на страната. Друга полза е, че няма да се налага да се дават гаранции за рисковете със суверенния дълг, но ще защити съществено държавата в сравнение с другите страни извън еврозоната, а българските банки ще имат достъп за по-евтино кредитно финансиране.

Съветът на Камер е България да поддържа силна финансова дисциплина и да продължи започнатите реформи. По думите му разходите за труд в България се повишават по-бързо, отколкото в еврозоната, но производителността нараства със значително по-бавен темп, затова препоръката му е да се инвестира в човешкия капитал и здравеопазване.

Трудният дебат за приемане на европейската валута

Бостян Васле, управител и председател на ръководството на Словенската национална банка, изрази надежда, че в България ще се намерят решения в посока на очевидно много трудния дебат, който предстои.

Той започна своето изказване с една от най-важните цели: "Ние успяхме да постигнем политически консенсус – всички политически партии и оттогава не е имало нито една партия, която да е заставала срещу европейския проект (Словения приема еврото през 2007 г.). Няма нито един политик, който да застане срещу очевидните ползи, на които се радваме вече 15 години, заяви той.

Най-решителният момент по думите му е бил, когато е изготвян много подробен план как да се извърви пътят към еврото. Имало е координация между основните органи, които са вземали решенията в Словения – правителството, парламентът и централната банка.

Васле подчерта ролята на разяснителната работа с разработване на платформи и уебсайтове, където се обяснява как ще се отрази промяната на отделния човек. Преди въвеждането на еврото е въведена система за уведомяване за цените в двете валута – каква е била цената, преди да се преизчисли в евро, и каква е след въвеждането на единната валута. Имало е разработено приложение за мобилни телефони, за да могат хората да си ги преизчисляват сами от тогавашната валута в Словения в евро и обратно.

Той обаче не скри, че в момента, когато се сменят валутите, цените са скочили, като поскъпването е било между 0,3 до 0,5 процента. Васле е убеден, че това си е струвало заради последвалата 15-годишна стабилност след въвеждането на еврото.

По думите му за Словения с двумилионното си население не е било изгодно да провежда самостоятелна макроикономическа политика и подчерта, че сега страната му като член на еврозоната има глас в ЕЦБ и решава макроикономическата политика на близо 300 млн. души. Сред ползите от членството в силен валутен и банков съюз той посочи възможността Словения да изнася 75% от всичко, което произвежда.

„Ние осъществихме дълбоки реформи и изравнихме нашите показатели с големите средноевропейски държави, стабилизирахме финансите на страната и като цяло това беше голям успех. В началото 75% от гражданите бяха за процеса за присъединяване, а след 15 години подкрепата е нараснала още повече. Словения е сред трите държави от еврозоната с най-голямо доверие към еврото“, съобщи той.

Ерд Хубен, директор финансови пазари на Нидерландската национална банка, обърна внимание, че конвергенция в еврозоната ѝ носи устойчивост в мобилността на трудовите пазари. Той е на мнение, че тя се постига с образование и просвета. По думите му още със самото влизане в еврозоната се очаква фондовете да оценят страната ни, но съветва да се спазва финансова дисциплина, за да не се наложи в един момент да „ви пернат през ръцете, защото това много боли“.

Михаел Фауленд, заместник-управител на Хърватската национална банка, подчерта, че предимствата от влизането в еврозната са, че само еднократно се правят разход при преминаването към европейската валута. Той посочи, че Хърватия влиза в еврозоната на 1 януари догодина, но вече се разглежда като част от нея и лихвите по кредитите, например, са по-ниски с 3%, отколкото в Чехия и Унгария.

По думите му на Хърватия са ѝ били необходими 15 месеца за подготовката преди влизането в еврозоната. „Ние успяхме и това е постижимо“, даде кураж на българските си колеги той.