Има една стара шега в средновековния тоскански град Сиена, която обяснява значението на заемодателя Monte dei Paschi (MPS) за местната икономика: „Всеки жител на Сиена е настоящ, пенсиониран или кандидат за служител на MPS“.
Банката, чиято история датира от 1472 г., е основният спонсор на многобройните културни, музикални и спортни събития в града, включително ежегодното конно надбягване Palio di Siena, което все още привлича туристи от цял свят, пише FT.
„Monte dei Paschi беше Сиена“, казва пред медията един бивш изпълнителен директор на банката.
По някакъв начин банката представлява и Италия - траен символ на ролята на страната в засяването на семената на модерната банкова система. Фондацията, която някога контролираше банката, имаше тесни връзки с левите партии в Италия, като членовете на борда ѝ бяха назначени от местни политици.
И всичко в един момент се разпадна. Злополучното придобиване на конкурент през 2007 г. постави началото на спирала към упадък, която постави кредитора на животоподдържащи системи за повече от десетилетие. Милиарди евро държавна помощ и множество капиталови инжекции не успяха да върнат банката към финансово здраве и през 2017 г. тя беше национализирана чрез държавна помощ от 5,4 млрд. евро.
Тази година Министерството на финансите на Италия назначи нов главен изпълнителен директор и се опита да съживи кредитора чрез още една емисия на права, седмата за последните 14 години. Целта е да се преструктурира банката с оглед най-накрая да стане частна. Първият опит миналата година беше провален, след като базираната в Милано UniCredit и италианската хазна не успяха да се споразумеят за условията на придобиването.
Сега новото националистическо правителство на Италия може да има нов шанс да намери купувач, след като противоречивото увеличение на капитала за 2,5 млрд. евро, което включва 1,6 млрд. евро вноска от италианската държава, изненадващо беше успешно.
Все пак, за да финализира въпроса с правата и да продължи с приватизацията, правителството трябва да разчита на това, че Брюксел ще си затвори очите за това, което експерти и инвеститори определят като крещящ случай на нарушаване на правилата от страна на Италия и банката.
Тъй като акционерите не проявиха особен интерес към последното увеличение на капитала, MPS убеди група банки да поемат пълния дял на частните инвеститори в замяна на изгодна такса. За да намалят допълнително риска си, тези банки сключиха споразумения за подзастраховане с други инвеститори, които се съгласиха на други хватки с акциите в замяна на щедри постъпления. Това обаче е в разрез с правилата на ЕС за държавна помощ, според които правителството може да участва в увеличението на капитала само ако всички инвеститори - публични и частни, са подчинени на едни и същи условия.
Инвеститори твърдят, че групата от банки и подзастрахователи са получили значителни стимули в замяна на тяхната подкрепа, докато италианските данъкоплатци са оставени да поемат пълния риск.
Дори ако сделката може да бъде оправдана при оценка на разходите и ползите, „фактът, че това е нарушение на правилника, е неоспорим“, коментира Лучия Таджоли, професор по международни пазари и европейски институции в Politecnico di Milano.
Европейската комисия (ЕК) обаче не е предприела никакви действия досега, а Джанкарло Джорджети, новият финансов министър на Италия, каза тази седмица, че правителството планира „организирано излизане“ от MPS. Банката отказва да коментира.
„MPS беше един от стратегическите активи на страната ни, сегашната ситуация не позволява никакви допълнителни грешки“, казва Валтер Рицето, депутат от управляващата партия „Италиански братя“. „Докато банката търси нов собственик, ние трябва внимателно да наблюдаваме събитията и да се уверим, че MPS е финансово стабилна за години напред“, допълва той.
След 15 години на финансови скандали, неуспешни стрес тестове и милиарди евро загуби както ЕС, така и Италия просто искат да теглят черта на случая с най-старата банка в света. „Регулаторите ще имат по-голям проблем, ако MPS в крайна сметка се провали и в един момент някой ще трябва да обясни как сме стигнали дотук. Тези хора са във Франкфурт, Брюксел и Рим“, допълва друг бивш ръководител на MPS.
Петнадесет лоши години
Проблемите започнаха през 2007 г., когато централната банка на Италия одобри придобиването на местния конкурент Antonveneta от MPS за 9 млрд. евро. Придобиването беше финансирано чрез емитиране на права за 5 млрд. евро, конвертируем инструмент за 1 млрд. евро и милиарди в сложни облигации.
„[Поглъщането] беше майката на всички лоши решения“, казва Пиерантонио Занетин, сенатор от либералната Forza Italia, по-малък коалиционен партньор, и бивш член на комисията на италианския парламент, разследваща банковата и финансовата система.
„Всеки средностатистически счетоводител би видял, че числата не са правилни“, казва един от бившите ръководители на кредитора, който постъпва на работа години след поглъщането. Ръководството на банката обаче по това време не се състои от финансови експерти. Що се отнася до регулатора, трудно е да се проумее как изобщо е допуснал това.
Поглъщането беше разрешено от централната банка на Италия, когато бившият премиер и бивш шеф на Европейската централна банка Марио Драги я оглавяваше. Италианската централна банка казва, че сделката „е била разрешена, тъй като нейните условия са били в съответствие с критериите, предвидени от правилата по това време“.
„Историята ще прецени какво се е случило след това“, казва Лоренцо Кодоньо, бивш главен икономист на италианското Министерство на финансите.
През 2012 г. банката кандидатства за държавна помощ заради голямата си експозиция към държавни облигации, след като стрес тестът на Европейския банков орган показа капиталов дефицит от 3,3 млрд. евро. След като получи подкрепата, ръководството на банката коригира сметките, за да покаже, че загубите всъщност произтичат от три сделки с деривати между 2006 г. и 2009 г., възлизащи на повече от 730 млн. евро.
MPS плати 11 млн. долара в съдебно споразумение за скритите загуби през 2016 г. Тринадесет бивши банкери бяха осъдени на затвор през 2019 г. за предполагаемо съучастие в прикриването, преди да бъдат оправдани при обжалване през май тази година.
Аферата все още се смята за един от най-големите финансови скандали в италианската история. Политици популисти я представят като изобличаващо доказателство, че цялата власт е измамна.
Иронията е, че италианската държава първоначално не беше склонна да се намеси в банковия сектор непосредствено след финансовата криза. Рим реши да не отпуска публични средства, за да укрепи банковата система, която тогава се характеризираше с по-малки кредитори със значителни местни мрежи и големи дейности по кредитиране на дребно.
По онова време правилата на ЕС не предотвратяваха подобни интервенции, но италианските правителствени служители и регулатори смятаха, че този ход в страна с много висок публичен дълг би бил отрицателен за финансовите пазари. Длъжностни лица също така твърдят, че за разлика от много европейски колеги, италианските банки не държат „токсични активи“ в балансите си.
Според Кодоньо, който сега ръководи базираната в Лондон консултантска компания LC Macro Advisors, това е било сериозна грешка. „Ако Италия инжектира пари в MPS по това време и беше поела контрола над банката, сега нямаше да сме в тази ситуация“, посочва той.
След финансовата криза страната преживя няколко местни банкови кризи, тъй като необслужваните заеми нараснаха и маржовете на печалба паднаха. MPS е раздала около 45 млрд. евро заеми през годините, които така и не са погасени. През 2014 г. банката отчете рекордна нетна загуба от 5,4 млрд. евро.
През 2015 г. четири местни банки в Италия започнаха процес на преструктуриране и спестителите на дребно платиха цената. Луиджино Д'Анджело, пенсионер, който се самоуби, след като загуби спестяванията си в една от фалиралите банки, се превърна в символ на социалната цена на новите правила на ЕС за „спасяване“ на банки, при които акционерите, вложителите и притежателите на облигации могат да загубят всичко.
Две години по-късно Banca Popolare di Vicenza и Veneto Banca със седалище в богатия регион Венето бяха обявени в несъстоятелност. Притежателите на облигации и депозитите бяха пощадени и някои от активите и пасивите на банките бяха поети от най-големия кредитор в страната, Intesa Sanpaolo, срещу символично плащане от 1 евро.
Колапсът на банките послужи като алармен сигнал в правителството за по-големи, системни банки. „Това бяха местни банки и въздействието върху общността, върху общественото мнение, върху доверието в банковата система на страната беше опустошително“, казва бивш министър, който също не желае да бъде назоваван. „Представете си какво би било въздействието от фалит на MPS, третата по големина в страната и системно важна банка“, допълва източникът на медията.
Държавата обаче няма какво да покаже след налетите в кредитора 20 млрд. евро държавна помощ и частен капитал през последните 15 години. Парите бяха използвани за изплащане на заеми и частично покриване на загуби. „Да, някои клонове бяха затворени и броят на служителите беше намален, но така и не беше измислен план за задълбочено преструктуриране“, допълва същият министър.
Последен шанс
Според бивши правителствени служители и бивши ръководители на MPS това ще се промени. Луиджи Ловалио, високоуважаван специалист по преобразуване, беше назначен през февруари от правителството, тогава ръководено от Марио Драги, за да извърши увеличението на капитала и да преструктурира банката, преди да я продаде.
Ловалио, който преди оглавяваше полския отдел на UniCredit, прекара лятото в посещения на инвеститори в цяла Европа, за да илюстрира своя тригодишен план за банката, с надеждата да получи тяхната подкрепа за транша от 900 млн. евро, предназначен за частни инвеститори.
В един момент италианският мениджър на активи Anima, който има съществуващо търговско партньорство с MPS, заяви, че е готов да допринесе с до 300 млн. евро в замяна на подобряване на условията на тяхното съществуващо търговско споразумение. Компанията обаче оттегли първоначалната си оферта, след като преговорите с MPS относно търговското споразумение приключиха.
Съгласно правилата на ЕС за държавна помощ правителството трябва да участва при същите условия като частните инвеститори, на които следователно не могат да бъдат предложени такива стимули. Ловалио настоя, че ще успее да убеди други инвеститори. Тези, които са се срещали с него в Милано и Лондон, казват, че той ги е уверил, че резултатът от увеличението на капитала ще бъде различен от предишните и ще има и печалба. Фондовете и мениджърите на активи обаче не му повярваха. Това рискува и приноса от 1,6 млрд. евро на държавата, който тя е обещала.
За да избегне нарушаването на правилата за държавна помощ, Италия може да участва само пропорционално, като инвестира 1,78 евро за всеки 1 евро частни средства.
Няколко банкери предложиха на MPS да проучи други възможности за набиране на капитал или, може би, да отложи издаването на правата заради сложната макросреда. Ловалио и Министерството на финансите обаче са решени да продължат и направиха последно усилие да намерят начин да заобиколят отказите. Преговорите между ръководството на тосканския кредитор, инвестиционните банкери и потенциалните инвеститори станаха напрегнати, на моменти дори истерични, и накрая все пак се стигна до решение. Групата банки, организиращи сделката, заедно с базирания в Милано мениджър на активи Algebris, се съгласиха да поемат пълния дял на частните инвеститори в замяна на 125 млн. евро. Те са намерили подинвеститори, които са се ангажирали да купят част от остатъчните акции също в замяна на пари, за да разтоварят част от риска.
Най-големият такъв инвеститор е френският застраховател Axa, който има търговско партньорство с MPS. Застрахователят е внесъл 200 млн. евро, с което се превръща в най-големия участник в увеличението на капитала.
Financial Times съобщи миналия месец, че в замяна на подкрепа за увеличението на капитала френският застраховател и MPS са започнали да обсъждат отново условията на съществуващото си партньорство. В изявление Axa каза: „Няма промяна в отношенията ни с MPS, нито ангажимент, нито изменение на нашите споразумения“.
В разговор за печалбите миналия месец Ловалио приветства „нова глава“ за италианския кредитор. „MPS вече ще може да финансира намаляването на разходите за персонал с 20 процента и ще се възползва максимално от потенциала си, за да подобри финансовите си резултати“, казва той. Повече от 4000 служители кандидатстваха за схема за доброволно напускане, която ще бъде финансирана с 1 млрд. евро от увеличението на капитала.
За някои инвеститори обаче това увеличение на капитала не е приемливо. Някои от тях призовават Европейската централна банка да блокира издаването на права. Други са се свързали с представители на Брюксел, за да подчертаят, че условията нарушават правилата на ЕС за държавна помощ.
Въпреки техните оплаквания, Европейската комисия няма да разследва случая. Някои наблюдатели се опасяват, че липсата на реакция ще подкопае съществуващите правила за преструктуриране на банки, според които правителствата не трябва да подкрепят фалиращите банки на всяка цена.
За други обаче целите оправдават средствата, особено ако това означава довеждане на сагата с MPS до нещо близко до разрешение.
10:59 | 09.12.22 г.
