Някои от водещите британски икономисти предупреждават, че Английската централна банка (АЦБ) рискува да направи ситуацията по-лоша, публикувайки прогнози за рецесия, базирани на посока на лихвените проценти, която няма намерение да следва, предава Bloomberg.
В четвъртък АЦБ заяви, че Великобритания е изправена пред най-дългата рецесия в историята – свиване от 2,9%, което ще бъде толкова дълбоко, колкото през 90-те години. Това е допускането, ако основната лихва достигне 5,25% и остане над 4% през 2025 г. В същото време АЦБ предположи, че по-краткосрочен, по-плитък спад е по-вероятният вариант.
АЦБ рядко предупреждава за рецесия и излагането на перспектива за такава може да „доведе отрицателно засилване на шока“, заяви Джаджит Чадха, директор на National Institute of Economic and Social Research. “Домакинствата може да ограничат разходите, а бизнесите – да забавят инвестициите“.
Този риск да се причини самоизпълняващо се забавяне трябва да даде на АЦБ причина да сложи пауза, особено когато самата тя не е съгласна с предположенията, използвани за изготвяне на прогнозата.
В петък главният икономист на АЦБ Хю Пил каза, че лихвите трябва да се повишат над текущото ниво от 3%, за да се постави инфлацията под контрол - но не до 5,25%, което беше подразбиращият се пазарен процент, когато са изготвяни прогнозите. Той заяви, че подобно увеличение е малко вероятно „именно защото ще доведе до забавяне на икономиката, което е по-голямо, отколкото ни е необходимо“.
Според Чадха „те публикуват прогноза, на която не вярват и на която никой не вярва“.
АЦБ повиши лихвите с три четвърти от процентния пункт до 3% в четвъртък и каза, че икономиката ще се свие с 1,7% дори ако политиката остане стабилна. Гълъбовата му позиция се възприема като потвърждение, че фокусът се измества върху страховете от рецесия, а не върху инфлацията. Това е сигнал, че политиката на лихвените проценти е на или близо до инфлексна точка, където вместо бързо затягане, политиците търсят момента, когато могат да преминат към това да не я променят.
Прогнозите предизвикаха смесени реакции от страна на икономистите.
HSBC в петък снижи своите прогнози и сега очаква лихвите да достигнат връх от 3,75% през февруари, което е спад спрямо предишните очаквания за 4,5%.
Андрю Сентънс, бивш представител на АЦБ, заяви, че посланието на АЦБ в четвъртък е било объркващо.
„Да се каже, че това ще бъде най-дългата рецесия от Първата световна война насам, е напълно необоснована гледна точка – тя не се основава на данни, а на пазарна прогноза за лихвите, които са изцяло колебливи“, каза Сентанс. „Рискът е, че това прави хората по-нервни и несигурни, отколкото трябва“.
АЦБ беше принудена да представи мрачна прогноза, тъй като обичайно е тя да използва пазарни прогнози за лихвените проценти, а не свои собствени. Тази практика е в контраст с това, което правят другите централни банки. Федералният резерв на САЩ и Riksbank на Швеция са централни банки, които използват своя собствен курс на лихвите, за да избегнат объркване при изготвянето на икономически прогнози.
Това означава, че АЦБ трябваше да „играе игра с пазарите, вместо да казва на хората какво наистина смята, че ще се случи“, каза Чадха.
Проблемът тази седмица беше особено остър, тъй като пазарните лихвени проценти са повишени поради сътресенията, причинени от плана на бившия премиер Лиз Тръс за нефинансирани данъчни облекчения. Тези намерения бяха отменени, когато тя подаде оставка, предавайки властта на Риши Сунак.
Алтернативен начин на изготвяне на прогнозите би бил да се следва примера на Фед и да се изготвят „точкови графики“, според което всеки от деветте членове на Комисията по парична политика разкрива как смята, че ще се развие посоката на лихвите. Гертян Влиге, бивш член на АЦБ, се застъпи за такъв подход на централата банка.
Миналия месец Бен Броудбент, заместник-гуверньорът по паричната политика, публикува нещо като точкова графика в изказване, в която се противопостави на пазарно базирания метод.
Алтернативата му се основаваше на „оптимални политически прогнози“, които АЦБ използва вътрешно, за да моделира най-добрата позиция за връщане на инфлацията към целта с минимални щети за растежа. Те се използват вътрешно като контрапункт на „информационните комуникации“.
АЦБ отказа коментар. Сентънс каза, че ще продължи да използва пазарно базирания метод за прогнозите, тъй като одобрява принципа за запазване на обективността на допусканията. Но това изисква ясна комуникация, каза той.
12:44 | 05.11.22 г.
