Димитър Радев: Растящата инфлация е заплаха за влизането ни в еврозоната

В момента страната ни не изпълнява всички изисквания за членството в еврозоната, като най-критично е нивото на инфлацията, коментира по време на изслушване в Народното събрание управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев. Той беше категоричен, че въпреки това страната ни е готова да приеме еврото, макар и да има голямо забавяне на процедурата. Ако искаме да се вместим в датата 1 януари 2024 година, то времевата рамка за действия се свива не на месеци или седмици, а на броени дни, отбеляза още управителят на БНБ и призова за политическа подкрепа на усилията.

Датата за членството беше одобрена от предишния парламент, а не от БНБ, обясни Радев по време дискусията. Така той отговори на въпросите кой е правилният момент страната ни да се присъедини към валутния съюз.

Управителят на централната ни банка беше критикуван от представителите на "БСП за България" и "Възраждане", че не представя анализ за ползите и негативите от членството ни във валутния съюз. Няма решение нито на парламента, нито на Министерския съвет да бъде разработен подобен документ, заяви обаче Димитър Радев и допълни, че решението за такава разработка е на междуведомствената комисия, която подпомага работата на БНБ за членството в еврозоната. Документът е работен, но управителят на БНБ предложи да представи тази информация на депутатите.

Според Радев подобни анализи трябва да бъдат правени по-скоро от министерствата и държавните агенции, а не е в компетенциите на централната банка. По отношение на позициите на централната банка за членството има множество разработки, които могат да бъдат намерени на сайта на институцията, допълни той. 

България не изпълнява някои от изискванията за членството във валутния съюз - освен за равнището на инфлацията, така и за нивото на бюджетния дефицит и на дългосрочните лихви по дълга. Най-рисковият критерий обаче е инфлацията, но в същата позиция е била Хърватия. В процеса на разговорите е намерено решение и от Европейската централна банка (ЕЦБ) са отбелязали, че няма нарушение на този индикатор.

При оценката на бюджетния дефицит все още се намаляват разходите, правени за борба с пандемията от коронавируса, затова и по този показател България все още няма проблем. Засега и лихвите по дълга също са в рамките на допустимото, макар че последният опит на държавата за нова емисия се провали.

"Пазарите дават тревожни сигнали", предупреди управителят на БНБ, визирайки цената на дълга, която се увеличава с "невиждан темп". Той сравни емитирането на държавни ценни книжа (ДЦК) с аналогични процедури в Хърватия - доходността на техните книжа обаче е със 100 базисни пункта по-ниска спрямо тази на българските. На този фон пазарите може и да ни принудят да влезем в еврозоната, каза още Радев

България е била лидер и дори е станала причина за промени в процедурите, но сега изостава, докато Хърватия, където е имало много силен политически тласък на работата по влизането в еврозоната, ще бъде член от началото на 2023 година.

Радев изтъкна, че забавянето на влизането в еврозоната ще има цена за България и "тя никак няма да бъде малка".  

Валутните резерви, които са в размер на малко над 64 млрд. лева, наистина ще намалеят, каза подуправителят Калин Христов по повод притесненията, че влизането в еврозоната ще стопи резервите ни. Причината за това намаление е изискването за задължителните резерви - от 10% на 1%, а средствата ще бъдат прехвърлени към търговските банки.

По отношение на коментарите, че България ще бъде задължена да плаща дълговете на де факто "фалиралите Гърция и Италия", Христов отбеляза, че Европейският стабилизационен механизъм и още няколко други инструмента, в които участват членовете на еврозоната, дават подкрепа на членовете на валутния съюз.

Още в самото начало от "БСП за България" нарушиха процедурата - лидерът на партията Корнелия Нинова започна с въпросите към управителя на БНБ, преди да му бъде дадена възможност за изложение по темата, а след това от партията остро критикуваха изказването му, посочвайки, че то е "лекция към депутатите". Това е изслушване, а не разпит, не може да се очакват отговори, които не са в компетенциите на управляващите БНБ, отбеляза обаче председателстващият заседанието Росен Желязков. 

Отговорът на въпроса готова ли е България за членството в еврозоната е политически, не експертен и трябва да бъде даден от Народното събрание, коментира гуверньорът Димитър Радев. Според него България е готова за членството в еврозоната и ползите, включително и за банките, са повече от вредите.

"Истинският дебат е за или против еврото като символ на европейската интеграция", каза Радев и допълни, че трябва да бъде решено дали България да остане в периферията на ЕС, която е характерна с бедност, корупция и зависимости, или ще се промени, ускорявайки влизането си в еврозоната. Дебатът е за или против българския лев, който е една от най-стабилните валути, контрира го обаче Костадин Костадинов ("Възраждане").

Според Петър Чобанов (ДПС), който беше избран за председател на комисията по бюджет и финанси на 48-то Народно събрание, причината за реакцията на пазарите е бюджета за 2022 година и бюджетната процедура, която предвижда 15-16 млрд. лева дълг годишно и дефицит от 11 млрд. лева за следващите три години.

България е член на Банковия съюз от октомври 2020 година и членува в две от най-важните структури на еврозоната - банковият надзор и механизма за преструктуриране, където участва активно и равноправно във взимането на решенията. Банковият ни надзор е напълно интегриран и равнозначен с този, който се извършва в еврозоната, каза още Радев.

Политическото говорене за еврозоната

Влизането в еврозоната е най-важното решение за България след членството ни в ЕС и НАТО, коментира Делян Добрев (ГЕРБ/СДС) след изслушването на Димитър Радев. Той изчисли, че ползите само по отношение на лихвите по дълга, който тегли България, в следващите три години ще бъде намаление на разходите с 1,5 млрд. лева. Отдавна нямаме паричен суверенитет, но ще имаме споделен суверенитет, участвайки в решенията на ЕЦБ, заяви още депутатът. 

Членството във валутния съюз ще носи директни ползи за микро-, малкия и средния бизнес, смята Настимир Ананиев ("Продължаваме промяната"). Компаниите ще имат директен достъп до пазарите на страните, използващи еврото - в момента те трябва да плащат допълнителни такси за превалутиране, които понякога са в голяма тежест за този сегмент. Членствто в еврозоната трябва да бъде приоритет пред управлението на страната, допълни той. 

От първия ден на зараждането на идеята, още преди 10 години, ДПС работи за влизането в еврозоната, каза депутатът Йордан Цонев. Той обаче коментира, че се отнася с разбиране към страховете на хората и призова да не се прибързва с членството във валутния съюз. Цонев обясни, че партията му няма да участва в политика по свиване на бюджетния дефицит до под 3%, каквито са критериите, в условията на криза и нуждата от подкрепа на икономиката и гражданите.

Можем да излезем от ЕС, но не можем да напуснем еврозоната, когато си поискаме, коментира и Костадин Костадинов ("Възраждане"). След дебатите той призна, че въпросът за членството във валутния съюз е политически, България е поела ангажимент за влизане във валутния съюз, но без записан срок. Това решение обаче ще утвърди "убийствения васален синдром", който има страната ни, смята още Костадинов. 

Няма как да има адекватна валутна зона, ако участниците в нея нямат близко икономическо развитие, каза Румен Гечев ("БСП за България"). Той цитира и мнение на икономиста Джоузеф Стиглиц, според когото еврозоната ще доведе до разрушаването на ЕС. Бившият министър на икономическото развитие в кабинета на Жан Виденов, в чийто мандат се срина банковата система на страната, заяви, че страните в еврозоната са затънали в дългове, които са по-големи от тези на България. Той сравни показателите на еврозоната с тези на Швеция и Дания, които са извън валутния съюз, и изтъкна, че тези две страни се развиват много по-добре и излизат от кризите в исторически аспект по-бързо от Германия и Франция, които са водещи във валутния съюз.

Еврозоната е важна в условията на криза, смята Мартин Димитров ("Демократична България"). Той отбеляза, че валутният борд може да бъде отменен "за 15 минути" и да бъде предизвикана хиперинфлация. За него влизането във валутния съюз носи стабилност и сигурност, по-евтини кредити при очакваните тежки времена, продължаваща война и очакване за прекъсване на веригите за доставка. Влизането в еврозоната, съдебната реформа и членството в Шенген ще бъдат фактори, които привличат чуждестранните инвеститори. 

Говоренето по еврозоната е политическо, съгласи се и Стефан Янев ("Български възход") и припомни, че част от борда на БНБ е с изтекъл мандат. 

В пленарната зала за дебата присъстваха още и финансовият министър Росица Велкова и вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Велкова заяви, че членството на сраната ни еврозоната ще направи България по-подготвена за кризите - настоящи и бъдещи. Пеканов от своя страна заяви, че еврозоната е най-важната тема за България в последните седмици и е стратегическа цел за страната. Той защити датата за членството ни във валутния съюз и призова да не се предаваме на финалната права. 

Ползите от това членство е намаляване на разходите, банков надзор, инвестиционна подкрепа, повишаване на кредитния рейтинг и т.н. "Това е важно за страната ни, защото това са държавни разходи, които могат да отидат в чуждестранни банки или в здравеопазването ни", каза още Пеканов и допълни, че членството ще е важен маркер за доверието в страната ни.

Еврозоната не е перфектна - тя не е завършен валутен съюз, но се работи активно тя да бъде силен съюз и втората използвана валута в света, завърши той своето обръщение към депутатите в пленарната зала.