Развитието на платежните услуги в България запазва своята положителна динамика. По данни от платежната статистика на Българската народна банка за първото полугодие на 2022 г. у нас са наредени близо 370 милиона броя безналични клиентски плащания, което представлява ръст с около 22% спрямо същия период на миналата година. Нарастването при картовите плащания е още по-осезаемо, като общият брой плащания с карти, издадени в България, се е увеличил с близо 32% за първите шест месеца на тази година в сравнение с година по-рано. Данните за развитието на платежния пазар съобщи при откриването на конференцията DIGI PAY 2022 Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“.
„Още повече расте и броят на картовите плащания, инициирани чрез виртуални ПОС терминали – нарастването през първата половина на тази година е с почти 37% спрямо първите шест месеца на 2021 г.“, посочи тя и подчерта, че това се дължи на въвеждането на нови технологии.
Нина Стоянова цитира данни от доклад на Световната банка от юни, според които в развитите икономики делът на пълнолетните граждани, които нареждат или получават електронни плащания, вече е около 95%, а в развиващите се страни този дял е нараснал от 35% през 2014 г. до 57% през 2021 г.
Тя потвърди, че електронните пари стават все по-популярни в България с ръст от над 60% при броя наредени плащания с електронни пари за първото полугодие на 2022 г. спрямо година по-рано. По думите ѝ това показва доброто развитие на финансовия сектор в страната и промяната в потребителските навици в посока към засилено използване на дигиталните канали.
Предотвратяване на платежни измами
Подуправителят на БНБ съобщи, че се чака оценката след публичната консултация на Европейската комисия за преразглеждане на PSD 2 (Директива за платежните услуги), от която зависи новата правна рамка за отворените финанси (open finance). „Целта на подобна нова уредба би била да позволи, при съгласие на клиента, негови данни, попадащи извън обхвата на PSD 2, да бъдат споделяни и използвани повторно от доставчиците на финансови услуги за създаване на нови и подобрени услуги“, поясни Стоянова. От прегледа на PSD 2 ще се разбере каква е оценката на въздействие при установяване идентичността на клиента върху нивото на платежни измами.
Акцент върху дигиталното евро
Подуправителят на БНБ потвърди, че продължава работата по дигиталното евро, което ще бъде електронна форма на парите, емитирана от Евросистемата, която ще бъде достъпна за всички граждани и фирми. Нина Стоянова изтъкна, че Европейската централна банка е в процес на изпълнение на проучвателна фаза относно техническо-регулаторните страни и възможните рискове при евентуално бъдещо въвеждане на дигиталното евро.
С оглед гарантиране функцията на финансово посредничество, която имат търговските банки, се обмисля възможност за определен лимит на средствата, които лицата ще могат да държат под формата на сметка за дигитално евро при централната банка.
ЕЦБ работи активно и по избора за технически дизайн на дигиталното евро, който да позволи ефективната му и сигурна употреба както онлайн, така и офлайн. Окончателното решение за съдбата на дигиталното евро се очаква да се вземе след октомври 2023 г., когато завършва проучвателната фаза на проекта.
По пътя на еврозоната
„В България продължава работата по развитие на платежната инфраструктура, която има за цел както въвеждане на съвременни технологични решения и гарантиране сигурността на платежния процес, така и подготовка за въвеждане на еврото. През ноември тази година предстои миграция към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на ЕЦБ. Тя ще дава достъп едновременно до няколко услуги“, отбеляза подуправителят на централната банка.
Първата е услугата за извършване на сетълмент в евро в реално време – системата TARGET2, в която страната ни вече участва.
Втората услуга е платформата за сетълмент на ценни книжа в евро TARGET2-Securities (T2S), която към момента е отделна. В процес на изпълнение е проект за свързването на Депозитаря на ДЦК в БНБ и „Централен депозитар“ АД към T2S. Платформата на T2S предлага общоевропейски сетълмент – паричен и на ценни книжа, с пари в централна банка. „По този начин българските ценни книжа ще имат една по-добра достъпност за инвеститорите от Европейския съюз“, увери Стоянова.
Третата услуга в новата консолидирана платформа е TIPS. Тя осигурява достъп до незабавни плащания в евро, към които страната ни ще се присъедини, но когато стане част от еврозоната. Промените ще позволят използване на SWIFT съобщения по ISO 20022, хармонизиран интерфейс за достъп и общи компоненти по отношение на всички TARGET услуги.
17:20 | 05.10.22 г.
