Членът на Управителния съвет на Европейската централна банка Янис Стурнарас заяви, че новият инструмент за предотвратяване на сътресения на дълговия пазар на фона на растящите лихви може да не се наложи да бъде използван, ако е достатъчно силен, за да убеди инвеститорите да не го изпробват.
В интервю за Bloomberg Television в Екс-ан-Прованс, Франция, Стурнарас заяви, че има „много добър дебат“ за инструмента и изрази увереност в „консенсусно, ефективно решение“, което се надява да изненада пазарите „положително“.
„Вярвам, че ако убедим пазарите, че това ще бъде силен инструмент, може да не се нуждаем от него“, каза председателят на Гръцката централна банка. „Ще го имаме на тезгяха. Това е добър сценарий“, допълни Стурнарас.
В усилията си за овладяване на инфлацията ръководителите на ЕЦБ се насочват към поредица от повишения на лихвите, но също така бързат да се уверят, че няма да има негативна реакция на облигационните пазари към по-уязвимите страни членки на еврозоната.
След нарастването на доходността по италианските държавни ценни книжа те ускориха работа по т. нар. антифрагментационен инструмент, който ръководителите на централната банка до момента наричат трансмисионен механизъм за защита.
Макар ръководителите все още да не са сигурни дали новият инструмент ще бъде готов за решението им на 21 юли, Стурнарас е по-оптимистичен. Но отказа да влезе в подробности какви условия трябва да покрият страните членки на еврозоната, за да имат право на помощ.
Той подчерта, че инструментът е необходим в отсъствието на по-широки реформи на ЕС.
Несъвършен съюз
„Може да имаме фрагментация не заради политики, а просто защото сме несъвършен икономически и паричен съюз“, каза Стурнарас. „Трябва да поправим това, но докато го постигнем, ЕЦБ трябва да вземе предвид трансмисионния механизъм“, допълни той.
Стурнарас каза още, че е време Европа да стане проактивна за фискалния съюз.
„Дойде моментът да ревизираме фискалната рамка, включена в пакта за стабилност и растеж“, коментира той. „Нашата цел е да гарантираме дълговата стабилност на страните членки, да постигнем контрациклична фискална политика и да създадем централен фискален капацитет за всички страни членки на еврозоната“, допълни Стурнарас.
Планът на ЕЦБ да повиши депозитната лихва с четвърт пункт този месец е „много вероятно“ да се осъществи, каза Стурнарас. С очакваното по-голямо повишение на следващото заседание през септември Стурнарас посочи, че „ще видим какво ще кажат данните на инфлационния фронт, но също и на фронта на активността“.
Той очаква ръстът на цените да започне да се забая към края на годината и да достигне средносрочната цел от 2% през 2024 г. В момента тя е над четири пъти повече от това ниво.
„Не мога да ви кажа кога инфлацията ще достигне връх, защото това зависи от много фактори, които не могат да бъдат измерени с модели. Това вероятно зависи и от геополитически съображения“, каза Стурнарас.
Повишаването на лихвите ще съвпадне със забавянето на икономиката на еврозоната, което може да се превърне в рецесия. Прогнозите за свиване растат на фона на все по-реалните очаквания за спиране на енергийните доставки от Русия тази зима. ING предупреди, че ще има забавяне дори това да не се случи.
„Има стагфлационни ветрове, няма съмнение в това“, заяви Стурнарас и подчерта, че Европа все още не е била в стагфлация. „Но за момента не очакваме спад тази или следващата година“, допълни той.
23:43 | 13.09.22 г.
