Позволено ми е да кажа това, защото имам земеделски произход: фермерите се оплакват постоянно и за всичко. Било твърде влажно, твърде сухо, твърде горещо, твърде студено и т.н. Но инвеститорите не са много по-различни, пише Кейти Мартин за Financial Times.
Началните месеци на тази година донесоха инфлационна паника. Облигациите поевтиняха силно, защото те са алергични към инфлацията, която ерозира техните (доста оскъдни) фиксирани плащания. Акциите поветиняха, защото фонд мениджърите решиха, че както се раздават бонбони, така и Федералният резерв на САЩ ще покачва основната си лихва с по половин процентен пункт на всяко свое заседание, за да се опита да намали инфлацията. „Подемът при всички активи“ се разпадна и много фонд мениджъри нямаше къде да се скрият. Ужасът настъпи!
Сега инфлационната паника изглежда намалява. Новото притеснение е относно потенциала за сериозно забавяне на растежа или дори, в най-лошия сценарий, пълномащабна глобална рецесия. Моля, коригирайте съответно твърденията си за „големия“ пазар.
Основното тук е, че паричната политика е доста груб инструмент. Инфлацията се ускори значително над определените цели на водещите централни банки, като ги принуди да започнат агресивно затягане чрез повишения на лихвите и съкращения на огромните си баланси, които натрупаха чрез покупки на активи след кризата от 2008 г. и допълниха, разбира се, през 2020 г.
Проблемът е, че централните банки са ограничени в способността си да укротят типа инфлация, от която страдаме. Те не могат да сложат край на пандемичните блокади в Китай, да произвеждат микрочипове или да донесат мир в Украйна. Освен ако не успеят да решат този трети проблем, те вероятно няма да могат да намалят цените на енергията и в допълнение да смекчат (напълно основателните) искания на работниците за по-високо заплащане.
„Те искат да намалят инфлацията, но знаят, че не могат да направят нищо по отношение на енергийната част“, коментира Гарет Коулсмит, ръководител на макроизследванията в Insight Investment. „Ако са сериозни в намеренията си да поставят инфлацията под контрол, тогава трябва да направят нещо по отношение на търсенето на работна ръка, тъй като не могат да направят нищо за предлагането. Ако предизвикат икономическо забавяне, това носи риск от влизане в рецесия."
Монетарната грешка е един от начините да се предизвика рецесия, но не и единственият. Във всеки случай, публикуваните икономически данни за САЩ сега често са под очакванията на пазара. Индексът на (положителната) икономическа изненада на Citi спадна до най-ниското си ниво от септември насам.
„Подобаващата“ рецесия – не поредно тримесечие на скромно свиване, предизвикано от технически фактори, а дълбок и траен спад – далеч не е сигурна. Тя очевидно не е това, което бизнесът и домакинствата искат да видят след няколко години на тестване, нито е това, което монетарните власти искат да предизвикат.