Сафет Кадир е риск мениджър в най-популярната дигитална банка в Нидерландия - Knab. Преди да се присъедини към финансовата институция, той е работил в друга световноизвестна иновативна компания, Experian, в продължение на 7 години, заемайки различни длъжности, сред които: анализатор на данни, ръководител на проекти и консултант по анализи.
Сафет започва своята кариера в България, работи за около година в Турция и последните 3 години продължава своето професионално развитие в Нидерландия. Притежава две магистърски степени, една от които по одит и риск мениджмънт във ВУЗФ. Член е на Global Association of Risk Professionals и Model Risk Managers’ International Association.
Той ще участва като гост-лектор във Финансовата академия за ученици на Висшето училище по застраховане и финанси, която започва на 21 февруари.
- Г-н Кадир, има ли истински дигитални банки в България? Питам, защото през последните 1-2 години много от кредитните институции у нас се промотират като такива, но реално така ли е спрямо конкурентите им извън България и как всъщност се справят, за да отговорят на иновативните тенденции в световното банкиране?
Определено пандемията, в която се намираме от две години, даде силен тласък на този процес. Днес, когато се говори за финансовия сектор, вече не се мисли само за банки. Причината е, че с дигитализацията на пазара навлязоха различни модели на финансови институции, които не съществуваха преди.
Дигиталното банкиране вече не е новост, тъй като все повече клиенти откриват предимствата на извършването на цялото си банкиране онлайн. Поради бързото развитие на технологията непрекъснато се добавят нови функции и услуги, което подобрява това, което можем да правим с онлайн банкиране.
Традиционните банки виждат, че дигиталните банки са реална заплаха и реагират, дори и бавно, като се опитват да предложат подобни онлайн услуги. Въпреки това в по-голямата си част те се основават на архаичен банков модел и просто не могат да се конкурират по отношение на ценообразуването, функционалността или функциите с добавена стойност.
- През лятото на миналата година една естонска дигитална банка стъпи официално на българския пазар - Bigbank. Това май е първата изцяло дигитална банка, която оперира у нас. Има ли индикации още такива банки да стъпят на българския пазар? Ние сме малък пазар, но имаме ли някакви предимства пред останалите държави от региона?
Да, така е. Естонската дигитална банка Bigbank e първата успешно приключила своя регистрационен цикъл като клон на чуждестранна банка в България.
Моето очакване е този пример да бъде последван от някои от другите участници на европейския пазар. Основни мотиви за навлизане в нашия неголям пазар биха били свързани със стратегиите им за разширение в Европа, както и сравнително ефективните им бизнес модели.
- Преди няколко години британският технологичен стартъп Revolut стъпи и в България. Компанията предоставя дигитална алтернатива на банките. Много объркано стана - технологичен стартъп, който има лиценз за банка, отделно има и дигитални банки, а на пазара са и традиционните банки, които се дигитализират все повече. Как човек да избере къде да вложи парите си, къде работодателят да му превежда заплатата?
Първо, нека поясним, Revolut e глобално финтех приложение с милиони клиенти по цял свят. Revolut Bank (част от Revolut) получи банков лиценз през декември 2021 г. от Централната банка на Литва. Въпросният лиценз е валиден за десет европейски страни, сред които не е България, или казано с други думи, Revolut все още не оперира като банка тук.
В момента, в който един финтех получи пълен банков лиценз, става еквивалент на банка в много отношения. Като например техните влогове биват покрити от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
- От гледна точка на сигурността има ли някакви съществени различия между традиционните банки и дигиталните? Кои са по-оперативни като начин и скорост на работа, кои са по-гъвкави спрямо нуждите на клиента?
Всичко е по-бързо и по-ефективно онлайн, когато става въпрос за банкиране. Тъй като много процеси са автоматизирани и съхранявани в облачното пространство, грешките, причинени от ръчна работа, са значително намалени. Дори поддръжката на клиенти е по-добра. Можете да получите отговори на повечето си въпроси по имейл, чрез приложение или с помощта на чатбот.
Без разходи за поддържане на физически клонове дигиталните банки са много рентабилни. Автоматизирането на много банкови процеси също означава, че са необходими по-малко служители. Всичко това води до значителни спестявания на разходи в сравнение с традиционния банков модел – спестявания, които могат да бъдат прехвърлени върху клиентите, което означава, че таксите са изключително ниски и в някои случаи се начисляват само за първокласни услуги.
- Българите сякаш не са много отворени към дигитализирането на банковите продукти, как мислите?
Българите традиционно имат по-консервативно отношение към дигиталните операции. Нашите съграждани са последни в Европа по пазаруване онлайн и използване на онлайн банкиране според данните, обобщени в годишника на Евростат от 2021 г. 69% от хората в страната използват интернет, а едва 13% от хората, които използват интернет, потребяват онлайн банкиране. Само за сведение, в ЕС средно 58% от хората използват онлайн банкиране.
- Според вас какво е бъдещето на този сектор в страна като България? Редица проучвания за потребителското поведение сочат, че като цяло хората тук са много недоверчиви. Въпреки че има алтернативи, ĸлиeнтитe нa местните бaнĸи пpoдължaвaт дa плащат виcoĸи тaĸcи зa ежедневни услуги ĸaтo ĸeш тегления и обслужване на гише, които oтнeмaт и нeнyжнo вpeмe. Всеки ден минавам покрай няколко различни традиционни банки и винаги има опашки…
Докато достъпът до интернет се разшири значително през последните години и секторът на ИКТ се разрасна, превръщайки се в най-големия износ на услуги в страната, България все още изостава от останалата част от Европа, когато става въпрос за въвеждането на дигитални технологии. Лошата дигитална грамотност и умения, ниските нива на инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (R&D) и непълната цифровизация на обществените услуги са пречка за страната да напредва в това отношение.
През 2019 г. само 30% от пълнолетните българи са имали основни или над базовите общи дигитални умения в сравнение със средно ниво за ЕС-27 от близо 60%. Инвестирането в дигитални умения вероятно ще бъде все по-важно занапред, особено след като страната отчита нетна загуба на талант от емиграцията и се очаква конкуренцията за дигитални умения в Европа само да се засили. Пандемията от COVID-19 допълнително разкри недостатъци в дигиталната готовност на България. Над 10% от учениците в страната не са имали устройства, които да им позволят пълноценно да участват в дистанционното обучение.
Новото българско правителство определено трябва да даде приоритет на подобряването на дигиталната грамотност и изграждането на доверие в цифровите транзакции, онлайн присъствието и електронната среда. - Освен стандартните продукти, какво друго предлага една дигитална банка?
Дигиталните банки направиха банкирането по-бързо, по-удобно, по-евтино и по-полезно за клиентите. Чрез новите си функционалности те улесняват клиентите и бизнеса да управляват своите финанси по начини, които са били невъзможни преди и предоставят нови видове иновативни услуги, които отговарят на уникалните нужди на техните клиенти.
- Успяват ли банките с адаптирането на иновативните си продукти и технологии и защитата при ползването им при бързо разрастващата се електронна търговия?
Някои донякъде, други - не съвсем. Банките в България, подобно на потребителите си, приемат промени сравнително бавно, за разлика от постоянно растящия брой финтех компании в страната, чиито крайни продукти и услуги са насочени към външните пазари. В търсене на отговор на пандемията и на обновените бизнес модели, банките се опитват да догонят своите нови високотехнологични конкуренти с определени темпове на дигитализация и предлагане на нови продукти. Например, към днешна дата повечето банки имат мобилни приложения от едва няколко години насам и залагат на тях като пълни решения от още по-кратко време.
- Тази година ще се включите като гост-лектор във Финансовата академия за ученици на Висшето училище по застраховане и финанси, която започва в понеделник (21 февруари). Какво сте подготвили за участниците?
Като възпитаник на ВУЗФ за мен ще бъде удоволствие да се срещна с толкова много млади хора, които тепърва ще поемат по първата съществена крачка в своето професионално развитие. Ще направим кратък обзор на финансовия сектор, в частност на дигиталния. По-интересното, което аз мога да предложа, е да се опитам да отговоря на техните въпроси от гледната точка на човек, който е извървял техния път.
10:40 | 14.09.22 г.
