По-слабото евро този път няма да реши проблемите на ЕС

Паритетът между еврото и долара започва да изглежда неизбежен и това обичайно е добре за конкурентоспособността на икономика, движена от промишлеността и износа, каквато е икономиката на еврозоната. Този път е различно. Търсенето от двамата основни търговски партньори на Европейския съюз (ЕС) Китай и Русия е подкопано от големи вътрешни слабости и санкции, пише Маркус Ашуърт за Bloomberg.

По-лошото е, че по-слабото евро ще подложи на натиск другата страна на търговското уравнение. Тъй като цената на природния газ остава на ниво от около 45 евро за мегаватчас, или едно от най-високите за последните 14 месеца, разходите за внос на енергия вероятно ще поемат нагоре.

Освен това слабостта на еврото ще действа като спирачка на скоростта, с която Европейската централна банка (ЕЦБ) може да вдъхне така необходимото разхлабване на паричната политика. ЕЦБ знае, че трябва да понижи още ключовата си депозитна лихва, след като вече го направи четири пъти от юни насам. Но твърде бързи понижения само ще ускорят спада на еврото. Това лесно може да предизвика екзистенциални притеснения за жизнеността на общата валута като цяло. Не помага и фактът, че политическата среда в най-големите европейски държави е обхваната от треска.

Докато банковото кредитиране в еврозоната отчете две поредни години на затягане на условията, още по-тревожно е вялото корпоративно търсене на кредити. Ръстът е все по-слаб и части от еврозоната вече са в рецесия, особено в промишлените сектори в Германия и Франция. Трябва да се предприемат относително енергични действия, за да остане целият проект за еврото в релси. Но който и път да избере, ЕС ще се натъкне на ограничения, повечето от които създадени от самия него.

Тази загуба на контрол върху съдбата на ЕС, който е задушаван от силната икономика на САЩ, движена от фискални стимули, AI треската и необичайната комбинация от това да е единственият избор и нещо като убежище, наклони игралното поле още по-категорично в полза на САЩ със задаващите се мита и търговски войни. Преобръщане на многото десетилетия нарастваща глобализация съвсем не е от полза за икономическия модел на еврозоната.

Но лесно може да стане твърде гибелен. Поведенческият модел на валутния курс на Bank of America оценява долара като рекордно надценен. Но силните тенденции имат нужда от катализатор, за да сменят посоката, никой не може да каже каква комбинация от фактори може да доведе до препъване на Крал долар, камо ли кога ще се случи това.

Бързо решаване на войната в Украйна може да донесе положителна изненада, като намали натиска не само върху цените на енергията, а и върху потенциално огромните разходи за превъоръжаване. Парламентарни избори в Германия с ясен победител през февруари може да донесат по-твърд мандат за повишаване на фискалните разходи. За съжаление надеждата рядко е успешна стратегия. Без ясен план за растеж на ЕС в комбинация със смекчаване на паричната политика, трудно можем да си представим поскъпване на еврото.

Огромната привилегия на Европа, относително евтина обща валута, която сината германска износна машина да използва на плодородните азиатски пазари, вече не е в арсенала ѝ. Сега по-слабата валута само отразява по-точно нестабилността на ЕС. Той е все така най-големият търговски блок в света с 450 млн. потребители в 27 страни, тези числа внушават сила, но само ако всички се сплотят.