Златото е оставено на милостта на Тръмп, Китай и цар долар

Обикновено най-добрият лек за високите цени са още по-високите цени – урок, който златото сега научава по трудния начин. Откакто перспективата за нов мандат на Доналд Тръмп стана реалност, благородният метал понесе двоен удар. Спад от 220 долара за тройунция, или 8%, от края на октомври може да изглежда незначителен в контекста на това, че цената все още е нагоре с над 25% тази година. Но загубата на инерция е значителна – посоката на златото вече не е само нагоре и нагоре. Дали възходът му ще може да се възобнови остава неясно, пише редакторът на Bloomberg Маркъс Ашуърт.

При търговията от типа „Америка на първо място“ се наблюдава пренасочване от активите убежища към по-рисковите активи и предимно тези, деноминирани в долари. Не само че златото изглежда надценено, след като достигна рекорд тази година, но и цената му в долари за инвеститори извън САЩ стана с 5% по-висока.

Този месец изходящите потоци от основния борсово търгуван фонд за физическо злато в САЩ са над 1,4 млрд. долара, или около 20 тона. Междувременно централната банка на Китай не е добавяла към своя резерв от 2264 тона през последните шест месеца, според анализаторите на Commerzbank. Изглежда регулаторът се е отказал от прекалено високите цени. Освен това, може би най-добрият показател за търсенето на дребно в Китай – данните на Федералната митническа служба на Швейцария, показват, че август е първият месец за повече от три години без износ към Поднебесната империя.

Анализаторите на Deutsche Bank достигат до три извода от препъването на златото. Първо, независимо от победата на Тръмп, пазарите не се притесняват от кредитния риск на САЩ. Това се прояви в по-тесните спредове на корпоративни и високодоходни облигации. Притесненията изненадващо намаляха и във връзка с нарастващите фискални дефицити и опасенията относно независимостта на Федералния резерв. Това е доста голяма промяна от предизборния наратив, който беше ключов двигател на по-високите цени на златото.

Второ, търсенето на злато от чуждестранните централни банки намалява, тъй като „мнозина сега трябва да изразходват доларови резерви, за да защитят своята валута от изтичане на капитал“ с поскъпването на американските пари, според Deutsche Bank. Това вероятно засяга най-много Китай – въпреки че страната има немалък златен резерв за черни дни. Това обаче не важи за всички. По-широкият валутен индекс MSCI Emerging Market изтри близо 3% от края на септември насам, заличавайки ръстовете си за годината.

И накрая, анализаторите на Deutsche Bank смятат, че макар да има чуждестранни субекти от публичния сектор, принудени да продават долари, това абсолютно не е така в частния сектор. Те подчертават, че колкото по-голям е рискът едно правителство да бъде санкционирано от САЩ, толкова по-голямо е нетното търсене на долари. Цар долар продължава да властва, тъй като в момента всички пътища водят към голямото парти при американските активи – биткойнът може би е другият забележителен печеливш, след като цената му се увеличи с 37% след победата на Тръмп. Нарастващото търсене на рискови активи е силно насочено към САЩ, но изключителното предимство да бъдеш глобалната резервна валута означава, че има и увеличено търсене на активи убежища.

Важно е да се оцени променящият се инвестиционен пейзаж. Стратегът на Societe Generale Андрю Лапторн нарича американските акции „безспорно скъпи“, но отбелязва, че разговорите за оценките с инвеститорите „са все по-редки“. САЩ формират около 74% от пазарната капитализация на индекса MSCI World, което е рекордно високо ниво. „Това се дължи почти изцяло на премията на стойността, без която САЩ биха били по-близо до 50% от MSCI World“, изчислява Лапторн.

Това е ценово движение от типа „затвори очи и купувай“. Струва си да се повтори, че останалият свят формира само една четвърт от глобалната капиталова пазарна капитализация. Перифразирайки Гор Видал: „Не е достатъчно ти да успееш. Други трябва да се провалят“.

Майкъл Кели от Pinebridge Investments смята, че Тръмп създава проблеми надлъж и нашир. „Европа има голяма мишена на челото по всички тези търговски въпроси“, казва той. Освен това политиките, които Китай въвежда, в най-добрия случай ще „забавят забавянето, няма да го обърнат. Така че компаниите или страните, които разчитат на износ за Китай, наистина ще пострадат“, смята той. Европейските износители са най-застрашени, ако избухне война на мита.

Трите големи исторически двигателя на цените на златото, според Крис Уотлинг, основател на Longview Economics, са доларът, инфлационните очаквания и прогнозите за лихвените проценти. Смекчаването на инфлационните очаквания е по-малко благоприятно за златото. Въпреки че потребителските цени в САЩ се повишиха през октомври, пазарът на държавни облигации беше доста оптимистичен по отношение на това, увеличавайки очакванията за намаление от още 25 базисни пункта от Фед през декември.

Въпреки това председателят на централната банка Джером Пауъл не изглеждаше така ентусиазиран от необходимостта от последователни намаления на лихвените проценти в последната си реч, което направи слагането на пауза в повишенията в началото на следващата година напълно възможно. С доходност по 10-годишните държавни ценни книжа близо до 4,5%, осигуряваща здравословна възвръщаемост от повече от 2% в реално изражение след коригиране спрямо инфлацията, блясъкът на златото не изглежда толкова привлекателен, когато то не носи приходи и идва с разходи за съхранение. Условията внезапно се промениха от подкрепящи златото към работещи срещу него.

Стратезите в Goldman Sachs остават оптимисти, като очакват металът най-накрая да достигне 3000 долара за тройунция до края на 2025 г., воден от подновените покупки на централната банка и по-нататъшни понижения на лихвените проценти от Фед. Те смятат, че администрацията на Тръмп, водеща към повишаване на мита и евентуално влошаващи се дефицити, е от полза за златото в дългосрочен план. Президентството на Тръмп ще бъде непредвидимо. Златото винаги ще има своите приложения, но може би ще е необходим по-агресивен подход на Фед за намаляване на лихвените проценти, който значително да отслаби долара, за да възобнови хода нагоре. В крайна сметка обаче съдбата на метала остава зависима от нуждите и капризите на Китай.