2016 година е добър пример за това какво следва на пазарите

Търговията с Тръмп приключи. Сега пазарите мислят за инвестициите на Тръмп.

Предизвикателството е да се отдели какво наистина планира да направи той и в какъв ред от това, което е просто реторика от предизборната кампания, пише Wall Street Journal.

Преди изборите през 2016 г. Atlantic писа, че привържениците на Доналд Тръмп го приемат сериозно, но не буквално, докато критиците му го приемат буквално, но не и сериозно. В момента пазарите поставят всичко, което харесват, в лагера на сериозното и отхвърлят всички лоши неща като обикновена реторика на кампанията.

Това мирише на прекалено много оптимизъм - същата грешка, която инвеститорите допуснаха при предишната му изборна победа, посочва медията.

След като встъпи в длъжност през януари 2017 г., Тръмп приоритизира неща, които пазарите не харесват. Той се оттегли от търговското споразумение за Транстихоокеанско партньорство и предоговори търговията с Мексико и Канада, след което изразходва доста енергия в опит да се откаже от Obamacare.

Тръмп тогава не успя да накара Мексико да плати за изграждането на гранична стена, но беше сериозен, че нелегалната имиграция трябва да се свие. Инвеститорите трябваше да почакат, за да получат обещаните данъчните облекчения.  Регулаторните облекчения също отнеха доста време.

И този път в действие са същите четири основни политики. Две са като цяло лоши за инвеститорите и две са като цяло добри. Ограничаването на имиграцията и високите мита биха навредили на икономиката, докато по-ниските корпоративни данъци и по-облекчените регулаторни правила биха подпомогнали икономическия растеж и цените на акциите.

Редът, в който ще бъдат изпълнени, ще бъде критичен и остава напълно неизвестен. Инвеститорите обаче са щастливи да купуват американски акции, особено по-малките компании, и продават държавни облигации. Залогът е върху по-висок растеж и по-малко бюрокрация.

Това обаче може да е просто погрешна търговия. Възможно ли е скокът на акциите да се окаже краткотраен?

Един аргумент е, че печалбите са това, което обикновено движи пазарите след избори. Имаше много несигурност преди гласуването, тъй като анкетите - които се оказаха дълбоко погрешни, даваха 50:50 шанс на двамата кандидати и много инвеститори бяха загрижени, че Тръмп няма да признае евентуална загуба. Индексът VIX за волатилността достигна 23 пункта в края на октомври, преди да падне до 15 пункта, което тласна акциите нагоре.

Крис Брайтман, главен изпълнителен директор на Research Affiliates, казва, че акциите са поскъпвали след предходните избори в продължение на около 20 търговски дни.

Друг аргумент е, че за Тръмп е много по-лесно да приложи нещата, които пазарите не харесват, отколкото да намали данъците и регулациите. Той може бързо да наложи мита и да ограничи имиграцията с изпълнителни заповеди дори ако е много малко вероятно да изпълни буквално обещанието си за депортация на нелегални имигранти с помощта на армията.

Намаляването на данъците трябва да бъде одобрено от Конгреса, а все още не е сигурно коя от двете партии ще има превес в Камарата на представителите. Сенатът се владее от републиканците и поне засега изглежда, че и Камарата ще е под републикански контрол. Евентуални регулаторни ходове пък със сигурност ще бъдат оспорени в съда.

Дори и да бяхме готови да пренебрегнем времето и да инвестираме за целия мандат на Тръмп, не е известно как ще си взаимодействат основните му политики. Шоковете в предложенията за депортиране на имигранти и по-високи мита по принцип са инфлационни в краткосрочен план. В дългосрочен план те забавят растежа, което би трябвало да понижи цените на акциите и доходността по държавните облигации.

Намаляването на данъците е инфлационно и трупа още повече държавен дълг, което би трябвало да повиши доходността от акциите и по държавните облигации.

Премахването на строгите регулации трябва да повиши производителността, което увеличава растежа без инфлация и повишава доходността по държавните облигации. Намаляването на разходите за спазване на регулаторните изисквания също е чудесно за акциите.

Още по-лошо, не знаем докъде ще стигне Тръмп с политиките си. Не можем да кажем дали буквално трябва да възприемаме мащабите на митата, които той очерта, или това е просто тактика за преговори.

Що се отнася до данъците, би било правилно да вземем обещанията му насериозно, но не и буквално. Един пример е данъкът върху имотите, за който Тръмп обеща в кампанията си през 2016 г. да бъде премахнат. Данъкът беше запазен, просто се въведоха някои изключения.

Общата посока явно ще е по-ниски данъци и удължаване на данъчните облекчения, но едва ли ще се стигне до широко премахване на данъци.

По отношение на регулациите изборът на това кои правила да се облекчат ще изисква времеемки оценки, докато категоричният подход към бюрокрацията може да отблъсне много поддръжници на републиканците.