Знае ли нещо Бъфет за сегашния пазар, което останалите инвеститори не знаят?

Когато най-следеният инвеститори в света не се чувства комфортно да инвестира, трябва ли останалите да се тревожат?

Уорън Бъфет, който се е шегувал, че любимият му период на задържане на акция е „завинаги“, продължава да влага значителни суми пари в американски компании. Той обаче и никога не е изтеглял толкова много – забележителните 325 млрд. долара в кеш и парични еквиваленти, повече под формата на държавни облигации, пише Wall Street Journal.

За да се оцени огромния размер на тази сума, може да си представим, че тя би позволила на Berkshire да напише чек – и пак да остане сума от него, за всички с изключение на около 25 от най-високооценяваните листнати американски корпорации – емблематични имена като Walt Disney, Goldman Sachs GS, Pfizer, General Electric или AT&T. Освен че оставя дивидентите и лихвите да се трупат в счетоводните отчети, конгломератът агресивно продава акции от две от най-големите си притежания през последните няколко месеца – Apple и Bank of America. И за пръв път от шест години не купува повече от акциите, които познава най-добре – тези на Berkshire Hathaway.

Означава ли това, че обикновените смъртни инвеститори трябва да са предпазливи към пазара? Може би, но това ни казва още повече за Berkshire.

Бъфет и покойният му бизнес партньор Чарли Мънгър не надминаха фондовия пазар 140 пъти просто опитвайки се да предвидят движението на пазарите. Вероятно най-известният цитат на Мънгър е първото му правило за реинвестиране на спечеленото в една и съща компания: „Никога не го прекъсвайте излишно“. Инвеститорите, които следят Berkshire отблизо и се надяват частица от магията да се отрази и на техните портфейли, обръщат много голямо внимание на това какво купува и продава, отколкото на това кога.

И все пак привидно винаги оптимистично настроеният и търпелив Бъфет е бил предпазлив и преди, например когато през 1969 г. прекрати изключително успешното си дружество, заявявайки, че пазарите са твърде развълнувани. Освен това натрупа значителна сума в брой през годините преди световната финансова криза – пари, които използва опортюнистичен начин.

„Той осъзнава факта, че пазарите се въртят и стигат до крайности“, казва Адам Дж. Мийд, финансов мениджър от Ню Хемпшир и автор на „Пълната финансова история на Berkshire Hathaway“.

Разтегнатите стойности на акциите не означава, че са на прага на срив или дори на мечи пазар. Вместо това, човек може да отстъпки крачка назад, за да погледне мащаба и да види какво казват днешните оценки за възвръщаемостта през следващите няколко години, които ще включват както добри, така и лоши периоди. Стратегът на Goldman Sachs Дейвид Костин наскоро прогнозира, че възвръщаемостта на S&P 500 през следващото десетилетие ще бъде средно само 3% годишно – по-малко от една трета спрямо следвоенния темп.

Докладът на Костин мина незабележимо във време на висок оптимизъм на инвеститорите, но той съответства на други прогнози. Гигантският мениджър на активи Vanguard наскоро прогнозира годишна възвръщаемост от 3% до 5% за големите американски акции и само от 0,1% до 2,1% за акции на растежа през десетилетието. А циклично коригираното съотношение цена/печалба на професор Робърт Шилер съответства на средна възвръщаемост от около 0,5% годишно след инфлацията – подобно на прогнозата на Костин.

Има го и още по-простият „индикатор на Бъфет“, който Оракулът от Омаха веднъж нарече „вероятно най-добрата единична мярка за това къде се намират оценките във всеки един момент“. Има различни варианти по темата, но в основата си това е съотношението между всички листнати акции и размера на американската икономика. Ако вземем за ориентир индекса Wilshire 5000, той сега е на ниво от около 200%, което би го направило по-разтегнат, отколкото в пика на технологичния балон.

При положение че сега доходността по държавните ценни книжа е по-висока от бъдещата възвръщаемост на акциите, може да изглежда, че Бъфет е извадил възможно най-много чипове от масата, тъй като рисковите акции не носят нищо положително. Но вече е казвал, че с удоволствие би ги похарчил.

„Това, което наистина бихме искали да направим, е да купуваме големи компании“, каза той на годишната среща на Berkshire през 2023 г. „Ако можем да купим компания за 50, 75 или 100 млрд. долара, бихме могли да го направим.“

При положение че стойността на Berkshire в момента възлиза на 1 трлн. долара, ще е необходима сделка от такъв мащаб, за да се постигне напредък. Мийд обяснява, че сделка, съответстваща на придобивания като сделката за Burlington Northern Santa Fe от 2010 г. или придобиването на застрахователя General Re през 1998 г., би струвала 100 млрд. долара, измерено при днешни условия.

Възможно ли е това да означава също, че Бъфет вижда смисъл в запазването на парични резерви преди следващата криза или условия преди балон на пазара? Да, но той не казва това, а и индивидуалните инвеститори имат повече възможности от него. На първо място, не е необходимо да плащат 20% или повече премия към пазарната цена, за да инвестират в даден бизнес, както би направила Berkshire при придобиване. Също така могат да плават в много по-плитки води. Например 10-годишните прогнози на Vanguard варират от 7% до 9% годишно за акциите на развитите пазари извън САЩ и от 5% до 7% за акциите с малка капитализация в САЩ. Освен много печелившия залог на японски търговски компании през последните години обаче Бъфет държи парите си предимно в Щатите и вероятно ще продължи да го прави.

Промените в Berkshire обаче са неизбежни – и не само защото 94-годишният Бъфет е към края на забележителната си кариера. Бъфет не се колебае да връща пари на акционерите, почти изцяло чрез обратно изкупуване на акции, но явно смята, че дори собствените му акции са твърде скъпи за това.

Освен това Berkshire е достигнала размер, при който не може да повтори дългогодишния си опит да разпределя печалбата си и да побеждава пазара. Тя ще трябва да върне парите по някакъв начин – вероятно чрез дивидент, смята Мийд. В крайна сметка ще се наложи да се прекъсне реинвестирането.