Избирането на Доналд Тръмп за нов мандат в Белия дом вече предизвика несигурност в много сектори, но може да стане причина за сериозно разтърсване на петролните пазари. Колумнистът на Ройтерс Клайд Ръсел отбелязва, че и без Тръмп страните от ОПЕК+ са изправени пред предизвикателството от свитото търсене на петрол в Китай.
Китайският проблем на ОПЕК+
Данните на статистиката показват, че през октомври Пекин е внесъл 44,7 млн. тона петрол, или 10,53 млн. барела на ден. Това е намаление спрямо 11,07 млн. барела на ден през септември и 11,53 млн. барела през октомври 2023 година, отбелязва анализаторът.
За първите 10 месеца на годината вносът на петрол достига средно 10,94 млн. барела на ден, или спад от 3,7% на годишна база. Това е намаление от 420 хил. барела и в ОПЕК+ вече признават, че е проблем, след като за втори месец отложиха решението си да премахнат част от ограниченията върху добивите. В последния си преглед на пазара организацията сви очакванията си за ръста на търсенето на петрол в Китай до 580 хил. барела на ден от 760 хил. барела в прогнозата, публикувана през юли.
Разбира се, има разлика между търсене и внос, пише още Ръсел и допълва, че местният добив на петрол в Китай се увеличава несъществено, а като цяло резервите, натрупани през миналите месеци, си стоят.
Но ограниченото търсене на петрол в Китай е само едно от предизвикателствата за ОПЕК+. След броени месеци начело на САЩ ще застане Доналд Тръмп, познат от предишното си управление и от заявките в предизборната си кампания за премахване на всички регулации пред петролната индустрия.
Циклонът "Тръмп" за петролните пазари
На пръв поглед това изглежда добре дошло за петролните компании, но те вече изпомпват рекордни количества петрол (заемайки позиции, които ОПЕК отстъпва заради ограниченията на добива). От друга страна, ако все пак могат да увеличат добивите, то това ще се отрази с продължаващ спад на цената на петрола.
По врема на обедната търговия в понеделник цената на сорта Брент падна под 73 долара за барел за първи път от 1 ноември насам. За сравнение, пикът за тази година беше през април и тогава европейският сорт се търгуваше за почти 92 долара за барел.
Движение в диапазона 70-80 долара като цяло изглежда приемливо и за петролните компании, и за потребителите.
Другото обещание на Тръмп да спре войните, включително и тази в Близкия изток, също вещае предизвикателства за петролния картел. Като начало очакванията са, че след инаугурацията си американският президент ще затегне санкциите срещу Иран заради ядрената му програма, а това ще намали доставките на ирански петрол и ще повиши цената на суровината заради опасенията от недостиг.
Тръмп също така обеща и търговска война с Китай, налагайки мита до 60% върху вносните стоки от там, както и мита в рамките на 10-20% върху стоките, идващи от Европа. Високите мита биха забавили още повече ръста на китайската икономика и съответно – търсенето на горива. А ограниченото търсене във втората по големина световна икономика ще доведе до намаляване на цените на петрола.
Но и тук, както с повечето планове на бъдещия американски президент, няма много яснота как ще бъде приложено на практика намерението за увеличаване на митата. Ако бъде включен и петролът, и петролните продукти, то това би имало негативен ефект върху петролните компании в САЩ, износът ще се свие - и цената ще тръгне нагоре.
13:16 | 12.11.24 г.
