Руската рубла поевтинява и е напът да достигне 100 рубли за долар, но този път властите изглежда ще я оставят да стигне цена, която иначе би провокирала силна държавна намеса.
Слабата рубла сега не е причина за тревога и ще е от полза на държавния бюджет на фона на плановете за увеличаване на разходите догодина, съобщават двама души, запознати с въпроса, пред Bloomberg. Властите са склонни да оставят рублата да стигне 100 за долар, коментират още източниците, пожелали анонимност.
Руската централна банка разчита на междубанкови трансакции, за да изчисли валутния курс на рублата, след като Московската фондова борса спря търговията с евро и долари заради санкциите на САЩ от юни. Ограниченията засилиха вече съществуващия недостиг на валута и според данни на централната банка рублата сега е с около 9% по-слаба спрямо последния ден на търговия с долари и евро.
„В настоящата ситуация 100 рубли за долар не е толкова страшно, въпреки че има определен инфлационен ефект“, коментира Олег Вюгин, бивш представител на Руската централна банка.
Правителствената пресслужба, както и тази на регулатора, не са отговорили незабавно на запитване за коментар.
За същия период рублата е поевтиняла и спрямо китайския юан, който се превърна в основната алтернатива на т. нар. от Кремъл „токсични“ валути на неприятелски страни. Руската валута е поевтиняла с 11% спрямо юана на московската борса до около 13,26 рубли за юан, което е най-слабото ѝ представяне от май.
Досега рублата два пъти е преминавала прага от 100 за долар през миналата година. Централната банка отговори, като увеличи основната лихва с 350 базисни пункта на извънредна среща през август миналата година. Правителството след това наложи строги капиталови ограничения през октомври, изисквайки от 43 групи износители да репатрират 80% от своите валутни печалби и да ги продадат почти целите за рубли на местния пазар.
Прогнозите на министерството на икономиката показват, че правителството очаква по-слаба валута – 96,5 рубли за долар през 2025 г. спрямо 91,2 рубли за долар тази година.
По-ниската цена на рублата отразява трудностите на вносители и износители със сключването на чуждестранни търговски сделки, коментира Дмитрий Полевой, инвестиционен директор на базираната в Москва Astra Asset Management.
На фона на засилването на предупрежденията от САЩ за вторични санкции срещу банки с дейност в ключови партньорски страни на Русия, бизнесът е изправен пред все повече трудности с разплащанията. Компаниите се сдобиват с все по-малко валута и имат повече трудности с това да я получат от страни като Китай и Турция.
Правителството отговори, като облекчи мерките, които подкрепят руската валута. Задължителната обмяна на приходи от износ бе намалена на 25% от 50% в рамките на заповед, обнародвана миналия петък. Преди това бе намалено изискването за репатриране на печалба до 60% през юни и след това до 40% месец по-късно.
„Правителството е принудено да улесни износителите“, коментира Наталия Милчакова, анализатор на Freedom Finance Global в Казахстан.
Продажбите на валута от най-големите руски износители са намалели с 30% през септември спрямо предходния месец, тъй като голям дял от сделките са били извършени в рубли, показват данни на Руската централна банка.
Рублата потъна до 120 за долар веднага след началото на войната, но след това бързо се възстанови, след като централната банка увеличи повече от два пъти основната ставка до 20% в извънреден ход, преди да започне постепенно понижение.
Сега, обратно на ниво от 19%, лихвата може да се върне към пиковите си нива на следващата среща на ръководството на регулатора другата седмица. Централната банка се опитва да охлади прегрялата руска икономика заради войната и да ограничи ускоряващата се инфлация, която е над два пъти по-висока от целта от 4%.
Банката ще трябва да използва паричната политика, за да компенсира косвените щети от слабата рубла под формата на висока инфлация, коментира Милчакова.
Що се отнася до бюджета, по-слабите валутни курсове винаги са от полза, коментира на свой ред Вюгин.
15:19 | 15.10.24 г.
