Рекорден дълг за над 600 млрд. долара е продаден в света през септември

Компаниите и правителствата в света се стичат към дълговите пазари с облигации и заеми, заемайки пари на фона на намаляващата доходност и наближаването на президентските избори в САЩ, пише Bloomberg.

Над 1226 емитенти на дълг са продали над 600 млрд. долара през септември, сочат данни, събрани от Bloomberg. Това е най-голямата сума за месеца от началото на воденето на статистика преди повече от две десетилетия.

Емитирането на дълг на американския пазар на облигации с висок рейтинг е било най-голямото в историята през септември. Европейските кредитори са продали рекордно количество облигации от първи ред (Additional Tier 1). Китайският пазар на чуждестранни облигации, деноминирани в юани, подобри рекорда за един месец, а собственикът на TikTok ByteDance обмисля заем за 10,8 млрд. долара, който би бил най-големият в историята деноминиран в долари корпоративен кредитен инструмент в Азия с изключение на Япония.

Компаниите се стремят да заемат средства преди президентските избори в САЩ, които може да разтърсят дълговите пазари и да засилят опасенията от инфлация, а също и преди навлизането в сезона на отчетите. В същото време те се възползват от силното търсене, тъй като инвеститори купуват облигации преди централните банки да намалят още лихвените проценти. По-ниските рискови премии също насърчават емитентите да действат бъро.

„Пазарът е широко отворен и спредовете са затегнати. От гледна точка на емитентите в корпоративния свят това са много добри условия“, коментира Кейти Джоунс, главен стратег, отговарящ за инструментите с фиксирана доходност, в Schwab Center for Financial Research. „Ако съм емитент и се налага да действам, ще действам преди изборите, тъй като те може да са много шумни, изменчиви и несигурни“, допълва тя.

Порой от сделки

Компаниите „сини чипове“ са заели 170 млрд. долара през септември, най-натоварения месец в историята. На пазара на заеми са сключени сделки на обща стойност 128 млрд. долара миналия месец, като са преминали прага от 100 млрд. долара за първи път, пише Bloomberg, позовавайки се на данни от 2013 г. насам. Над 50 фирми са продали облигации на стойност близо 37 млрд. долара при висока доходност.

Треската за заеми е глобална. В Европа продажбите на облигации от първи ред са достигнали обща стойност от около 13 млрд. евро. В Азиатско-Тихоокеанския регион компаниите са продали облигации в долари и евро на обща стойност 42 млрд. долара през септември, най-големият размер в който и да е месец от годината от януари миналата година. Това е и най-голямата сума за септември от три години насам за доларовите ценни книжа, които са достигнали обща стойност от 33 млрд. долара. Компании в Китай са продали доларови облигации за общо 7,6 млрд. долара, водени от гиганта в доставките на храна Meituan, който е заел 2,5 млрд. долара.

Емитирането на дълг на структурирани финансови пазари също се представя силно. Продажбите на нови обезпечени дългови облигации (CLO) са нараснали с близо 70% до 142 млрд. долара, а продажбите на обезпечени с активи ценни книжа в САЩ са достигнали 277 млрд. долара от началото на тази година, близо 25% повече спрямо миналата година, сочат данни, събрани от Bloomberg News.

В областта на бизнес имотите емитирането на ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити, е нараснало със 146% от началото на годината до 80 млрд. долара, сочат данните. Продажбите се възстановяват от ниски нива на фона на опасенията за този клас активи миналата година.

Какво предстои?

Неха Хода, ръководител на кредитната стратегия в Bank of America Corp., очаква темпът на емитиране да се забави преди сезона на изборите. Меган Робсън, ръководител на кредитната стратегия за САЩ в BNP Paribas, е съгласна.

„Очакваме темпът на емитиране да се забави през октомври“, отбелязва тя. При сравнение между изборни и неизборни години емитирането на дълг през октомври обикновено е по-слабо в изборни години, коментира Робсън. По-важният фактор занапред ще бъдат данните за растежа, смята тя.

„Ако данните останат положителни, нагласите ще бъдат силни. Но ако получаваме по-слаби данни, ще възникнат повече опасения около растежа и по-висока волатилност, а това може да възпре предлагането“, коментира Робсън.