Доходността по френските облигации задмина тази по испанските за първи път от 2007 г.

За първи път от 2007 г. инвеститорите в облигации изискват по-висока доходност, за да държат френски дългови книжа в сравнение с испанските, които са с по-нисък рейтинг, съобщава Bloomberg.

Инвеститорите поставят под въпрос способността на правителството в Париж да запуши дупките в публичните финанси, добавя информационната агенция.

Доходността по 10-годишните френски облигации достига 2,97% в четвъртък, което е малко над доходността по испанските еквивалентни книжа. Процентът вече е по-висок от този по 10-годишните облигации на Португалия и е най-близкият от повече от десетилетие до доходността по аналогичните облигации на Италия и Гърция, тъй като апетитът за един от най-сигурните активи в Европа намалява на фона на политическите сътресения.

Правителството на Франция е под натиск да състави бюджет, насочен към справяне с огромния дефицит. Проектобюджетът трябва да бъде представен на парламента през следващите седмици. Задънената улица след предсрочните избори през юни затруднява постигането на консенсус.

Някои инвеститори се съмняват също така дали новото правителство ще оцелее през следващите месеци. „Като инвеститор не съм сигурен какво ще се случи с настоящото правителство“, казва главният пазарен стратег на Zurich Insurance Гай Милър.

На този фон допълнителната доходност, която инвеститорите изискват, за да държат дълга на Франция, спрямо по-сигурните германски книжа се разширява до около 82 базисни пункта от по-малко от 50 базисни пункта през юни, когато президентът Еманюел Макрон свика предсрочния вот.

„Всички краткосрочни неблагоприятни френски политически заглавия, например около бюджета или отмяната на пенсионната реформа, биха могли да добавят импулс към тази тенденция“, посочват в бележка стратезите на Barclays Макс Китсън и Рохан Хана.

Франция се отклони от дългосрочните си планове за намаляване на дефицита, който набъбна до 5,5% от брутния вътрешен продукт през 2023 г. Това е далеч от целта на Европейския съюз (ЕС) за намаляването му до 3% до 2027 г.

Новият френски премиер Мишел Барние проучва възможността да наложи целеви данъци върху богатите и големи компании. Това обаче е спорен въпрос, тъй като се смята, че опетнява пробизнес политиките на президента Макрон.

Барние ще даде повече яснота относно плановете си, когато представи политическия си дневен ред пред парламента на 1 октомври. Това ще бъде първата възможност за насрочване на вот на недоверие срещу кабинета.

Междувременно инвеститорите се насочват към испанските облигации предвид подобряващите се икономически перспективи и намаляването на дълга на страната. Стратезите на Barclays казват, че Испания вероятно ще продължи да се представя по-добре от Франция.

Рекордният брой туристи, силният износ и бързо нарастващото население означават, че Испания ще има един от най-високите темпове на растеж в Европа въпреки разпокъсаното правителство на страната.