Представителите на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и техните съюзници (известни заедно като ОПЕК+) обичат да правят препратки към холивудски филми. Имат нужда да порицаят възобновяемата енергия? „Отнесени от вихъра“. Нападат всеки, който е прогнозирал пик в търсенето на петрол? „Ла ла ленд“. Да предупредят петролните спекуланти? „Мръсният Хари“.
В същата тази насока на популярната култура, филмовата препратка, която според Хавиер Блас от Bloomberg описва най-голямата болест, от която страда групата в момента, е филмът „Измамната игра“.
От началото на годината страните от ОПЕК+, които са ограничени в добива, са произвели общо над 600 хил. барела дневно над нормата. Свръхпроизводството, както го нарича ОПЕК+, достигна през миналия месец почти 850 хил. барела дневно - приблизително колкото добива на Венецуела.
Това е основната причина цените на петрола да спаднат толкова много през последните два месеца - с 20% през последната година до 75 долара за барел - и защо мнозина на енергийния пазар са все по-скептични, че картелът може да повиши цените през 2025 г. Групата обича да обвинява всички останали за своите проблеми. Обикновено това са медиите, анализаторите на Wall Street и спекулантите. Но измамата е тяхна собствена цел.
По-големият проблем е свързан с доверието, което е точно това, за което става дума в „Измамната игра“. Ако повечето членове на ОПЕК+ пренебрегват това, което се очаква от тях, и го правят все по-често и многократно, изкушението за измама нараства. Колкото повече ОПЕК+ твърди, че ще сложи край на измамите, но не го прави, толкова по-голям е проблемът. В крайна сметка петролният пазар ще приеме, че това се превръща в стандартна практика.
Не че някои от членовете на ОПЕК+ не осъзнават предизвикателството. Министърът на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман превърна спазването на квотите за добив в свой личен приоритет, включително чрез създаването на т.нар. компенсационен механизъм. В рамките на този инструмент страните, които са в затруднено положение, трябва да компенсират свръхпроизводството си с течение на времето.
На хартия това е чудесен механизъм. В миналото измамите винаги се прощаваха, стига грешниците да дадат обещания за бъдещо спазване на правилата. Сега те не само трябва да дадат същите обещания, но и да се покаят, като намалят производството, за да компенсират миналите си нарушения. Проблемът? Измамниците продължават да мамят не само по първоначалните си квоти, но и по компенсаторните квоти. Измама по отношение на борбата с измамата.
Генералният секретар на ОПЕК Хайтам Ал-Гайс наскоро пътува до Ирак и Казахстан, две от най-проблемните страни при спазването на ограниченията, за да обсъди „своевременното прилагане на корекциите на производството, включително компенсаторните планове“. В прессъобщение от миналия месец ОПЕК нарече пътуванията „успешни“. Но пазарът е чувал всичко това и преди, а досега има малко признаци, че Багдад или Астана сериозно намаляват добива на петрол. И все пак Саудитска Арабия оказва дипломатически натиск както никога досега, така че има вероятност този път да е различно.
Може би.
И Ирак, и Казахстан разчитат на чуждестранни инвеститори за увеличаване на производството, като и двете страни имат планове за разширяване на капацитета. Измамата е единственият начин да останат в рамките на ОПЕК+ и същевременно да възнаградят чуждестранните инвеститори.
Русия, която също многократно е нарушавала правилата, е изправена пред свое собствено наказание. Както и при предишните две съкращения на добива, едва ли Москва ще осъществи намаленията, които компенсационният механизъм изисква.
Най-големият проблем обаче е другаде: в Обединените арабски емирства. Това е, така да се каже, петролният слон в стаята: никой не говори за него, но всички мислят за него. Официално ОАЕ не нарушават правилата. Абу Даби твърди, че изпомпва само 2,9 млн. барела дневно, точно колкото трябва. ОПЕК, която следи производството на своите членове, като се ръководи от няколко външни доставчика на данни, определя производството на ОАЕ на около 2,9 млн. барела дневно. Всички останали обаче имат по-високо число - в някои случаи много по-високо.
Според Международната агенция по енергетика производството на петрол в емирствата е 3,3 млн. барела дневно. Попитайте търговците на петрол, които следят отблизо танкерите, пристигащи и напускащи страната, и вероятно ще чуете още по-високи цифри. Често се чуват оценки за около 3,5 млн. барела дневно. Ако това е вярно - а независимите данни от проследяването на танкерите показват, че търговците са прави - ОАЕ вероятно са най-големият измамник.
Защо ОПЕК си затваря очите за Абу Даби? Политика. Картелът търси баланс между това да позволи на ОАЕ да се възползва от милиардите долари, които е похарчил за нови производствени мощности, и да запази стабилността на световния петролен пазар.
През 2021 г. Саудитска Арабия рискува да предизвика сериозен разрив вътре в групата, когато публично направи забележка на ОАЕ за измама.
Проблемът беше решен в две стъпки. Първо, Абу Даби намали за кратко добива си. Второ, няколко месеца по-късно ОПЕК премахна Международната агенция по енергетика от доставчиците на данни, които използва за изчисляване на съответствието. Това, което не може да се види, не може да бъде реално - или поне така смяташе картелът.
Трудността, разбира се, остава. Всеки търговец на петрол знае за свръхпроизводството. И тук би била подходяща една последна препратка към киното: „Не поглеждай нагоре“.
15:48 | 27.09.24 г.
