Портфолиото 60/40 не е мъртво, но не е и магическо дърво на парите

Преди две години компанията за инвестиционни консултации Vanguard публикува бележка за своите клиенти, озаглавена „Портфолиото със съотношение 60/40 ще възкръсне като феникс“, пише колумнистът на Wall Street Journal Спенсър Джейкъб.

Така и стана. Възприемането на класическата, считана за „безопасна“ инвестиционна комбинация от 60% акции и 40% облигации, която достигна своя връх през 2021 г., помогна на гиганта сред взаимните фондове да възстанови загубите си до този февруари. Но фактът, че Vanguard е почувствал необходимостта да разубеди някои клиенти, показва колко зле е разбран подходът. Дори по-лошо, инвеститорите може да са обезпокоени от грешното правило за пенсиониране.

Най-често разбирано като 60% разпределение към борсовия индекс S&P 500 и 40% към средносрочни държавни облигации като 10-годишните американски ДЦК, съотношението и точните дялове не са фиксирани твърдо. Това е просто пример за микс, който ви носи най-добрата възвръщаемост при най-малко волатилност, според съвременната портфейлна теория. Но сривът от 2022 г. беше напомняне, че все още могат да се губят пари: това беше най-лошата година в реално изражение за портфейл 60/40 от 1974 г. насам, година преди основаването на Vanguard.

Тъй като Федералният резерв редовно се притичваше на помощ през последния четвърт век, инвеститорите бяха свикнали да очакват облигациите да действат като амортисьор, компенсирайки лоша година за акциите. Това обаче е доста рядко, според 200-годишна статистическа ретроспекция на Morgan Stanley Investment Management.

Иронично, колкото по-ниска е доходността на облигациите, когато започне срив при акциите, толкова по-малък е потенциалът цените на облигациите да се повишат при рязък икономически спад. Ако рецесия доведе до спад на доходността на 10-годишните ДЦК до 1,5% днес, цената им ще се повиши с около една пета. През 1974 г. спад на същата доходност би предизвикал покачване с около 50%.

За учените тези временни печалби на хартия и простото диверсифициране като цяло правят портфолиото ви по-безопасно. Наистина ли е така обаче? Може би, ако намалява вероятността спестителят да изпадне в паника, като отвори извлечението от пенсионната си схема.

Но притежаването на много облигации също означава да се задоволите с по-ниска възвръщаемост – друга форма на риск. В края на краищата 100 долара, инвестирани на фондовия пазар през 1928 г., са се превърнали в 787 018 долара до началото на тази година, повече от 100 пъти повече от притежаването на ДЦК и 350 пъти повече от краткосрочните такива. Не кой да е, а легендарният инвеститор Уорън Бъфет е казал на попечителите на завещанието му да инвестират 90% от наследството за съпругата му в борсов индексен фонд и само 10% в краткосрочни ДЦК.

С цялото ми уважение към Бъфет, пише авторът, има още една причина по-малко агресивният микс 60/40 да се е превърнал в стандарт за пенсионерите: рискът за възвръщаемостта. Особено лошо представяне на пазарите по времето, когато някой започне да тегли спестяванията си, може да има огромен ефект върху това колко трябва да живее. А най-големият риск за един пенсионер е да остане без пари.

Формулата как да се избегне това беше публикувана преди 30 години от инвестиционния съветник Уилиъм Бенгън, който популяризира правилото за 4-те процента. То гласи, че един пенсионер може да изтегли този дял от портфейла си през първата година и след това да го увеличи с процента на инфлация за следващите 29 години с много малък шанс за безпаричие.

Тази ставка от 4% е свързана с комбинация 60/40 или нещо подобно. Повечето пенсионни продукти в наши дни подобряват традиционната комбинация, като включват активи като недвижими имоти и международни акции. Практическите правила обаче не са безпогрешни. Правилото на Бенгън за 4-те процента се основава на предимно проспериращ и мирен период за Америка. Въпреки това то е било подходящо за човек, който се пенсионира през 1966 г., преди мечи пазар и скок на инфлацията.

Неотдавнашен академичен анализ, който разглежда опита на 38 развити страни в продължение на много десетилетия, казва, че пенсионер, който иска вероятността му за „финансова разруха“ да е не повече от 5%, трябва да тегли само 2,26% годишно. Казано по друг начин, някой със спестявания от 1,5 млн. долара трябва да изтегли 34 хил. долара през първата си година на пенсиониране, а не 60 хил. долара – огромна разлика.

Америка не е Япония, Швеция или Австралия, но не предполагайте, че ще бъде толкова изключителна през следващите десетилетия, колкото бе в миналите. Само лихвените разходи на „Чичо Сам“ ще надхвърлят трилион долара през следващата фискална година – повече от всички дискреционни разходи извън отбраната. Изключването на по-високи данъци, по-висока инфлация или по-малко желание от страна на чужденците да финансират начина на живот на американците е безразсъдно.

Има такива неясни притеснения, но има и по-измерими количествено. Както взаимните фонд клиширано предупреждават, „миналите резултати не са показателни за бъдещите“. Правилото за 4-те процента почти винаги е работило за период, когато портфолио 60/40 е печелило средно около 9% годишно или 5,8% реална възвръщаемост (след инфлацията).

Надеждните предсказатели на възвращаемостта не сочат толкова високи числа през следващото десетилетие. Циклично коригираното съотношение цена/печалба на Робърт Шилър сега е по-скъпо, отколкото е било през 97% от времето от 1880 г. насам. Паричният мениджър AQR изчислява, че реалната възвръщаемост на акциите през 10-те години след като съотношението е било над 90-ия си децил е била средно само 0,5%. Междувременно доходността на 10-годишните държавни облигации е само 3,86% след скорошното им отстъпление. Като извадим очакваната инфлация през следващото десетилетие, доходността им ще спадне до 1,65%.

И дори ако един пенсионер е напълно уверен в правилото за 4-те процента, то е измислено във време, когато социалното осигуряване се смяташе за стабилно. Последният доклад на попечителите на социалноосигурителния фонд изчислява, че месечните обезщетения ще трябва да бъдат намалени с 21% в рамките на девет години, когато доверителният фонд бъде изчерпан. Ако са необходими лични спестявания, за да се компенсира този загубен доход, тогава някой, който се пенсионира скоро, трябва да обмисли запазването на капитала си или спестяването на повече.

Портфолиото 60/40 не е мъртво, но не е и магическо дърво на парите, завършва Джейкъб.