Водещите европейски борсови индекси приключиха първата сесия за седмицата без единна посока, докато инвеститорите оценяват новите икономически данни от региона, съобщава CNBC.
Общоевропейският бенчмарк Stoxx 600 се понижи с 0,02% до 499,08 пункта.
Френският показател CAC записа спад от 0,26 на сто до 7250,67 пункта.
Германският измерител DAX напредна с 0,02% до 17 726,47 пункта.
Британският индекс FTSE отчете ръст от 0,52 на сто до 8210,25 пункта.
Според икономисти Германия е изправена пред перспективата да не постигне почти никакъв растеж през тази година след изненадващия спад на икономиката през второто тримесечие.
Брутният вътрешен продукт на страната вероятно ще се повиши с 0,1% през 2024 г., което е спад спрямо предходната прогноза за ръст от 0,2%, показва месечното проучване на Bloomberg. Анализаторите също така намаляват прогнозата си за 2025 г. със същия размер - до 1,1%.
Анализ на Германския икономически институт И Ве (IW) междувременно показа, че Германия отново е внесла значително повече в бюджета на ЕС, отколкото е получила от хазната на общността за миналата година. Страната е е платила около 17,4 милиарда евро (около 19 милиарда долара) повече в бюджета на ЕС през 2023 г., отколкото е получила, което я прави най-големият нетен вносител в Европейския съюз. През 2022 г. тази цифра беше 19,7 милиарда евро.
Трейдърите реагираха и на новите данни за инфлацията в Чехия, която се ускорява през юли. На годишна база през седмия месец на годината цените са нараснали с 2,2 на сто, след като през юни показателят бе на ниво от 2,0 на сто. Повишението е неочаквано предвид прогнозите на икономистите тя да се задържи на 2 на сто.
Книжата на германската стоманодобивна компания Salzgitter AG поевтиняха с над 1,2%, след като обяви финансовите си резултати за второто тримесечие и отчете нетна загуба от 33,5 млн. евро спрямо печалба от 19,7 млн. евро през същия период на миналата година.
Цената на акциите на Lufthansa AG се понижи с 1,2 на сто, след като авиокомпанията обяви, че всички нейни полети до и от Тел Авив, Техеран, Бейрут, Аман и Ербил няма да бъдат изпълнявани поне до 21 август поради опасения за ескалация на конфликта в региона.
Пазарите реагираха и на решението на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) да намали прогнозите си за световното търсене на петрол през тази и следващата година. Това се случи преди групата и нейните съюзници, известни като ОПЕК+, да вземат решение за планираното увеличение на доставките през следващото тримесечие. Картелът понижи очакванията си за ръста на световното търсене през 2024 г. със 135 хил. барела на ден, като това е първата значителна промяна в прогнозата, която остава значително по-висока от тази на останалите представители на петролната индустрия.
19:33 | 12.08.24 г.
