Бурните пазарни движения от началото на тази седмица изглежда бяха предизвикани от обрат в спекулативните сделки, а не от пукането на балон или сигнал за икономически срив. Но това не означава, че ни се е разминало, пише колумнистът на Wall Street Journal Джон Синдреу.
Японският индекс Nikkei 225 се повиши с 10,2% във вторник (6 август), компенсирайки повече от половината щети, причинени в понеделник, когато регистрира най-лошия си еднодневен спад от моментния срив през 1987 г. Акциите поскъпнаха и по време на сутрешната търговия в Европа, макар и много по-малко драматично.
Светкавичното възстановяване отразява модела, наблюдаван в понеделник в индекса на волатилността на Cboe (VIX) – мярка за очакваната волатилност на S&P 500, известна като „измерител на страха“ на Уолстрийт. Рано сутринта VIX достигна 65,73 пункта, третата най-висока стойност от началото на статистиката през 1992 г. (след нивата от световната финансова криза от 2008 г. и ковид срива през 2020 г.) До затварянето на пазара обаче VIX падна до 38.57, по-близо до обичаен лош ден.
Разликата между дневния връх и затварянето на индекса беше най-голямата досега. Пикът на VIX също беше рекорд в сравнение с максималното ниво на реална волатилност, регистрирано от S&P 500 през деня. Сривът бе много по-сериозен при опционните договори, които са в основата на VIX, отколкото сред акциите от индекса S&P 500, които те проследяват.
Подобно отделяне предполага, че опциите водят останалата част от пазара: опашката размахва кучето, както се казва.
В периоди на спокойствие инвеститорите получават възнаграждение за залога си срещу волатилността чрез продукти, включващи опции. През 2017 г. инструментите за проследяване на дребно бяха тези, които „продаваха на късо“ волатилността. В навечерието на последния пазарен спад разпространението на структурирани продукти вероятно е допринесло за спокойствието на пазара. Във всеки случай банките поемат другата страна на сделката и след това хеджират риска по начин, който потиска волатилността.
В крайна сметка лошите новини плашат инвеститорите и волатилността рязко нараства. Когато трейдърите бързат да покрият загубите, те продават най-надценените активи, което от своя страна генерира волатилност. Автоматичните поръчки за продажба, както и инерционните стратегии и тези за „паритет на риска“, допълнително подхранват този кръг.
Опциите не стоят зад цялото потискане на волатилността. В случая с японската йена допускането, че Японската централна банка (ЯЦБ) ще поддържа трайно ниски разходите по заемите, подхранва огромна по обем „кери търговия“ (експлоатираща лихвените диференциали – бел. прев.) Години наред инвеститорите взимаха заеми в йени при изключително ниски лихви, за да купуват по-високодоходни активи, включително американски технологични акции. Когато властите в Токио решиха миналата седмица да затегнат паричната политика за първи път от 17 години, последва глобален вторичен ефект.
Сривът, предизвикан от сложни пазарни подводни течения, е най-благоприятният вид срив, защото не отразява по-дълбок икономически проблем. „Черният понеделник“ през 1987 г. в крайна сметка се оказа временно отклонение и дори руската криза от 1998 г., която срина хедж фонда Long-Term Capital Management, не задържа акциите евтини за дълго.
S&P 500 падна с 8,5% от рекордния си връх само за 14 дни. Анализ на Bespoke Investment Group показва, че такива бързи разпродажби са рядкост, като обикновено са последвани от силна възвръщаемост през следващите седмици и месеци. Пандемичните разпродажби през 2020 г. бяха изключение, а и с времето пазарът направи мощен отскок.
Все пак пътят напред може да е неравен. Търгуващите с волатилност често подчертават, че отнема време, за да се изчистят лошите сделки от системата, което се потвърждава исторически. Средно, скокът на волатилността води до по-висок диапазон на търговия за VIX и втора разпродажба през следващите 30 дни. Това се случи, след като индикаторите за търговия „на късо“ с волатилността се „отвързаха“ по време на „волпокалипсиса“ през февруари 2018 г., например. След това обикновено следва по-трайно възстановяване между 40-ия и 50-ия търговски ден.
Данните на Комисията за търговия с фючърси върху суровини сочат, че все още може да има залози срещу VIX, които тепърва ще бъдат „развързвани“. Нетното позициониране на хедж фондовете спрямо йената е още по-разтегнато, възлизайки на около 6 милиарда долара към края на миналата седмица, въпреки че представлява голям спад спрямо 14 милиарда долара през юли. За да покрият загубите си от обръщащата се японска кери търговия, инвеститорите са склонни да купуват йената, която е нараснала с 11% спрямо щатския долар от края на юни.
За повечето инвеститори преодоляването на първоначалния моментен срив ще бъде сравнително лесно, особено след като азиатските и европейските пазари вече изглежда се връщат към нормалното си състояние. Запазването на хладнокръвие при втора вълна може да бъде по-трудно, завършва Синдреу.
19:01 | 09.08.24 г.
