Частният капитал се превръща в опасен терен за инвеститорите

Възходът на частните пазари носи усещането за неумолимост. Въпреки увеличените разходи за финансиране и несигурната перспектива пред растежа, активите на частните пазари под управление възлизат на 13,1 трлн. долара към 30 юни 2023 г., като нарастват с близо 20% годишно от 2018 г. насам, според консултантската компания McKinsey.

Въпреки че набирането на средства е намаляло от пика си през 2021 г., скорошно проучване на State Street установява, че повечето институционални инвеститори възнамеряват да увеличат експозициите си към почти всички частни пазари, включително инфраструктура, частен дълг, частен капитал и недвижими имоти, пише колумнистът на FT Джон Плендър.

Бумът на частните пазари след финансовата криза от 2007-2009 г., особено в категорията на големите изкупувания, се основаваше на изключително разхлабената парична политика. По-голямата част от възвръщаемостта идваше не от повишаване на ефективността на компаниите от портфейлите, а от продажба на активи при непрекъснато нарастващи пазарни коефициенти и чрез ливъридж. Това увеличаваше възвръщаемостта на собствения капитал спрямо тази на активите.

В момента коефициентите намаляват, разходите за финансиране се увеличават и балансите са по-слаби благодарение на този ливъридж. Изплащанията към инвеститорите са малки, тъй като мениджърите не са склонни да продават активи и да генерират възвръщаемост, докато коефициентите са ниски.

Що се отнася до частния дълг, растежът му се движи значително от регулаторните правила, тъй като банките са изправени пред по-строги изисквания след финансовата криза.

Недостатъците в управлението на частния капитал, пренебрегнати при харченето на евтините пари, сега изглеждат непреодолими, тъй като институционалните инвеститори поставят под съмнение ценностите, които мениджърите на частния капитал поставят върху портфейлните компании. Проблемът с оценките е особено остър след връщането на по-нормалните лихвени проценти.

Мениджърите на частни капиталови инструменти са склонни да намаляват стойността на активите си много по-малко в сравнение със спадовете на публичните пазари. Това не е особено умно предвид по-високия ливъридж и неликвидността на категорията активи. Отписванията трябва да са много по-големи, отколкото за публичния капитал.

Загриженост поражда и решението от миналия месец на Петия окръжен апелативен съд на САЩ да отхвърли новите правила на Комисията по ценни книжа и борси (SEC), които налагат по-голяма прозрачност на представянето и таксите в сферата на частния капитал. Няма еднаквост в оповестяването, което се основава на индивидуални споразумения между мениджърите и техните инвеститори. Много спорове се пораждат заради изчисляването на вътрешните норми на възвръщаемост и непрозрачните такси, които инвеститорите често плащат, без да ги разбират.

SEC има притеснения и заради липсата на ясно дефинирани процедури за оценка и протоколи за смекчаване на безбройните конфликти на интереси в индустрията. Те включват множество фондове, при които мениджърите продават портфейлни компании на нов фонд. Това ги предпазва от оценки на публичните пазари. Такива сделки водят до големи увеличения на таксите на групата за изкупуване.

Излагането на неликвидни активи води до нарастващи проблеми с баланса на портфейла за пенсионните фондове. Застрахователите не обичат да поемат неликвидни активи и ако ги приемат, налагат строги ограничения.

Въпреки това възходът на частните пазари е добър за инвеститорите. Те предлагат ползи за диверсификацията. Има огромни възможности в инфраструктурата, произтичащи от декарбонизацията и цифровизацията, а рисковият капитал осигурява навлизане в новите технологии.

Предвид огромните суми, които се изливат в частния капитал, оценката на представянето на частния капитал спрямо публичните пазари е трудно. Реалната възвръщаемост може да бъде известна само когато инвестициите се реализират на пазара. Междувременно всичко опира до оценките на мениджърите.

Джефри Хук от Johns Hopkins Carey Business School твърди, че мениджърите на частни капиталови инвестиции са прикрили средната възвръщаемост на инвестициите в маса от поверителност и дезинформация. Те, казва той, са възприели проста концепция - заемане на пари за увеличаване на възвръщаемостта на капитала - и са я оформили в масивна търговска империя със слаба отчетност.

Най-големият въпрос е свързан с разходите. Частният капитал обикновено начислява 2% годишна такса за управление въз основа на парите на инвеститорите, ангажирани във фонда, заедно с 20% дял от печалбата над предварително договорен праг на възвръщаемост от обикновено 8%. Това е засяга сериозно представянето в сравнение с ниските проценти на разходите за инвестиране в пасивно управляван котиран капитал.

Дните на лесни, неочаквани печалби от разхлабената парична политика отминаха. Сега частният капитал е много по-опасен терен за инвеститорите.