В стремежа си да подкрепи световните пазари на петрол Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници (ОПЕК+) настоява членовете да компенсират неспазването на квотите си за доставка. Въпреки това има малко признаци за разкайване на провинилите се, пише Bloomberg.
Ирак и Казахстан - членове на коалицията ОПЕК+, която намали добива на суров петрол в опит да защити цените - обещаха допълнителни ограничения, за да компенсират това, че първоначално не са намалили достатъчно добива. Но последните оценки на производството показват, че те дори още не са започнали.
Освен това вътрешните документи на ОПЕК+, изготвени за мониторинговите комитети на групата, показват, че членовете са имали слаби резултати в компенсирането на свръхпроизводството при предишните кръгове на съкращения през 2021 г.
Тези пропуски са препятствие за цените на суровия петрол, които се покачиха до двумесечен връх от близо 87 долара за барел на Лондонската стокова борса. Свръхпроизводството може да предложи известно облекчение за потребителите, но ако потисне цените, това ще застраши жизненоважните приходи на производителите в Организацията на страните износителки на петрол, която се ръководи от Саудитска Арабия.
Според Standard Chartered намаляването на компенсациите е "значителен компонент" от стратегията на коалицията. "Нуждаем се от това и то много", заяви пред репортери саудитският министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман след последната среща на ОПЕК+ на 2 юни.
От въвеждането му в средата на 2020 г. механизмът на ОПЕК+ за компенсиране на свръхпроизводството рядко се спазва. Данните на ОПЕК от 2021 г. показват, че изоставането на Ирак от просрочените ограничения почти не се е променило през тази година, докато задълженията на Габон са се раздули дотолкова, че за да бъдат компенсирани, е необходимо да се спре напълно добивът за два месеца.
Крайният срок, в който тези държави трябваше да приключат с реванширането си, беше многократно удължаван. До октомври 2021 г., повече от година след началото на компенсаторния механизъм, натрупаните допълнителни задължения на Ирак и Казахстан по-скоро набъбнаха, въпреки че нарастващите квоти на ОПЕК+ би трябвало да улеснят намаляването на задълженията.
Имаше няколко примера за държави, които компенсираха свръхпроизводството. Най-значимият от тях са Обединените арабски емирства, които бързо компенсираха излишните обеми през есента на 2020 г. след публично порицание от страна на Рияд. И все пак подобни случаи не са норма, а миналото представяне на групата подхранва скептицизма относно намаляването на компенсациите днес.
"Необходими са твърди доказателства, за да може пазарът да се убеди, че действително е извършена компенсация", заяви Тамаш Варга, анализатор в брокерската компания PVM Oil Associates.
През май Ирак и Казахстан обещаха да се придържат към определените им лимити и да намаляват добива значително под тези нива всеки месец, за да компенсират свръхпроизводството от началото на годината. Но досега нито една от страните не е достигнала първоначалната си квота, камо ли да започне работа по компенсиране.
Според последния месечен доклад на ОПЕК през май Багдад е изпомпвал с около 195 хил. барела над целта си - 4,195 млн. барела на ден, а Астана е произвеждала с 43 хил. барела повече - 1,511 млн. барела на ден. Данните, събрани от Bloomberg, сочат, че Ирак е продължил да свръхпроизвежда на подобно ниво и през юни.
И двете страни отдавна се противопоставят на квотите на ОПЕК+, тъй като Ирак търси приходи, за да възстанови разрушената си от войната икономика, а Казахстан бърза да осребри новите си мощности, като например проекта за петролно находище Tengiz на стойност 48,5 млрд. долара, ръководен от Chevron Corp.
На 12 юни Министерството на петрола на Ирак излезе с изявление, в което потвърди ангажимента си за намаляване на компенсациите, а Министерството на енергетиката на Казахстан обеща да компенсира свръхпроизводството си през следващия месец.
Русия, която е начело на ОПЕК+ заедно със Саудитска Арабия, обеща компенсации, но все още не е публикувала графика за допълнителни съкращения, който трябваше да представи на организацията в края на миналия месец. Според данните на ОПЕК, които са събрани от редица външни източници, Москва е ограничила значително добива през май до 9,182 млн. барела на ден, но все пак е надвишила редовната си квота със 133 хил. барела на ден. Собствените данни на Москва показват друго, по-високо ниво.
Руското министерство на енергетиката отказа да коментира дали Москва е представила плана за компенсация в секретариата на ОПЕК.
По-добра дисциплина
Дори и да не бъдат въведени ограниченията за компенсациите, общият принцип все пак би могъл да се прилага от ОПЕК+.
След въвеждането на компенсаторната система в средата на 2020 г. страни като Ирак и Нигерия наистина демонстрираха по-добра дисциплина при спазването на първоначалните си квоти, дори и да не извършиха допълнителни съкращения.
Ако графиците за компенсация са прозрачни, това прави "свръхпроизводството, макар и не невъзможно, все по-неудобно от дипломатическа гледна точка", смята Пол Хорснел, ръководител на отдела за изследване на суровините в Standard Chartered.
На срещата си в началото на юни ОПЕК+ очерта плановете си за управление на доставките до края на 2025 г. и се съгласи да удължи периода за предоставяне на компенсации до третото тримесечие на същата година. Групата не е публикувала подробности, но по-дългият срок би могъл да разпредели допълнителните намаления на по-малки вноски, които са по-лесни за управление от членовете - макар и по-малко забележими за целия петролен пазар.
И ако страните, които не са готови да намалят добива по-осезаемо сега, могат поне да смекчат увеличенията, ако ОПЕК+ продължи с плановете си да започне да възстановява част от доставките през четвъртото тримесечие.