Никой икономически модел не би предвидил, че акциите ще достигнат най-високите си стойности за всички времена, а кредитните спредове ще бъдат много тесни, след като Федералният резерв повиши основната си лихва с 5,25 процентни пункта от началото на 2022 г. (до диапазона 5,25-5,50% - бел. прев.) И все пак точно това се случи, пише за Financial Times Ричард Бърнстийн, ръководител на едноименната консултантска компания.
Федералният резерв изглежда готов да обяви победа в борбата си с инфлацията (тя вече спадна до 2,6% на годишна база – бел. прев.), но доброто представяне на силно спекулативните инвестиции сочи, че дори такова рязко увеличение на лихвените проценти не е достатъчно голямо средство за обиране на излишната ликвидност на финансовите пазари.
Централните банки изглежда все още не разбират, че финансовите балони са източници на бъдеща реална инфлация при активите. Балоните насочват погрешно капитала в една икономика към ненужни активи (криптовалути и мемеакции, може би?). И капиталът не тече към инвестиции, повишаващи производителността. Всъщност индексът на потребителските цени в САЩ (CPI) достигна пика си на ниво от 5,6 процента след технологичния балон през 2008 г.
Има доказателства, че пазарните спекулации отново могат да ограничат силата на Фед за борба с инфлацията, но централната банка изглежда сляпа за това. Инвеститорите не трябва да бъдат.
В исторически план представянето на активите с по-високо и по-ниско качество е било последователно. Относителното представяне на акциите с по-малка капитализация в сравнение с по-големите акции има тенденция да следва кредитните спредове - лихвените проценти, които корпорациите плащат над референтните нива. Това е така, защото по-малките компании с по-ниско качество имат по-голям оперативен и финансов ливъридж и са по-повлияни от икономическите цикли и тези на печалбите.
С други думи, акциите с малка капитализация са склонни да се представят по-добре от големите (а кредитните спредове се стесняват), когато корпоративните печалби се подобряват, и обратното.
Спекулациите през последните две години значително изкривиха тази дългогодишна връзка между качеството и представянето на пазарите. Акциите с голяма капитализация изпревариха тези с малка въпреки ускоряването на печалбите и свиването на кредитните спредове. Това се дължи основно на така наречената Великолепна седморка - Apple, Microsoft, Meta, Amazon, Alphabet, Nvidia и Tesla. Резултатът е тясно пазарно лидерство и акцент върху по-висококачествените акции. Представянето на облигациите обаче е по-широкообхватно и по-циклично, като книжата с по-ниско качество се облагодетелстваха.
Това изключително разминаване предполага три възможни изхода. Първо, превъзходството на Великолепната седморка може да игнорира широкото подобрение на корпоративните парични потоци, докато тесните кредитни спредове правилно отчитат цикличния подем. Това изглежда разумно, тъй като цикълът на печалбите в САЩ се ускорява и приблизително 160 компании от индекса S&P 500 вече имат ръст на печалбите от 25 процента или повече.
Вторият сценарий е, че изключително тясното лидерство на пазара на акции е оправдано, защото дебне апокалиптично кредитно събитие. Goldman Sachs посочи, че 30-те години на миналия век са последният път, когато лидерството на пазара на акции е било толкова ограничено, колкото е днес.
Тясното лидерство е логично по време на депресия, защото компаниите се борят да оцелеят, камо ли да растат. Днешното тясно лидерство обаче е придружено от ускоряване на корпоративните печалби и стабилна банкова система. По този начин значително кредитно събитие от мащаб, който би оправдал такова тясно лидерство на пазара на акции, изглежда малко вероятно.
Третият сценарий би могъл да е, че излишната ликвидност подхранва спекулации както на пазарите на акции, така и на тези на облигации, и че нито превъзходството на Великолепната седморка, нито тесните кредитни спредове са уместни. Със сигурност има доказателства за спекулации и на двата пазара. Ако този сценарий е подходящото тълкуване, тогава сегментите на пазара на акции, които обикновено не са циклично дефанзивни, като развиващите се пазари и по-малките капитализации, може да се окажат убежища, ако волатилността на настоящите лидери на фондовия пазар се увеличи.
Макар и странно, има прецедент за това. Когато технологичният балон започна да спихва през март 2000 г., общият фондов пазар започна „изгубеното десетилетие“, през което S&P 500 имаше скромна отрицателна годишна възвръщаемост в продължение на 10 години, но енергийните акции, суровините, развиващите се пазари и по-малките капитализации се представиха изключително добре.
От март 2000 г. до март 2010 г. средната годишна възвръщаемост на S&P 500 беше минус 0,7%, а технологичният му подиндекс беше надолу с 8% годишно. Но енергийният подиндекс бе нагоре с 9,4% на година, малките капитализации - с 6,6%, а развиващите се пазари - с 10%.
Тези сегменти се възползваха от преразпределението на капитала встрани от технологичните акции, но също и от инфлацията след балона, стимулираща печалбите им. Миналото на Фед може да бъде прологът. Капиталът в икономиката отново се разпределя неправилно, но Фед все още не оценява, че неправилно разпределеният капитал подклажда бъдеща инфлация, завършва Бърнстийн.