fallback

Кредитните инструменти придобиват черти, характерни за акциите

На публичните и непубличните пазари настъпват големи промени, които предоставят нови възможности за инвеститорите в облигации

13:45 | 05.07.24 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Налице е трансформация в света на кредита, пише за Financial Times Джеф Мели, ръководител Анализи в Barclays. От една страна, нови инструменти и търговски процеси подобряват ликвидността на публичните облигации и заеми и разширяват набора от стратегии, достъпни за инвеститорите. От друга, пазарът на непублични кредити се разрасна бързо от източник на финансиране за малки и средни предприятия в легитимна алтернатива на публичните пазари

Това не са отделни тенденции. Вместо това те са част от по-широка структурна промяна, която наричаме „екуитификация“ (придобиване на черти, характерни за акциите – бел. прев.) на кредита. Тя ще има дълготрайни последици за това как емитентите набират средства и как се позиционират инвеститорите в кредитния спектър.

Пазарите на акции отдавна имат два отделни сегмента. Първо, много ликвиден публичен пазар, където транзакционните разходи са ниски поради наличието на централизирани пазари и борси. Второ, добре развит непубличен пазар, който може да финансира бизнеси с всякакви форми и размери - от стартиращи фирми до гигантски компании като Uber, която стана публична при оценка над 70 милиарда долара.

Заедно тези пазари предлагат забележителна гъвкавост както за инвеститорите, така и за емитентите. Инвеститорите в акции могат да използват стратегии „отдолу нагоре“, базирани на фундамента, както и количествено  инвестиране (базирано на статистика и математика – бел. прев.) и дори високочестотна търговия. Те могат също така да адаптират своите експозиции според нуждите си от ликвидност. Инвеститорите, които се нуждаят от бърз достъп до средства, могат да търгуват на публичните пазари, докато тези с по-дълги периоди на държане могат да намерят възможности на непубличния пазар.

Емитентите, от друга страна, може да предпочетат ограничените изисквания за оповестяване на непубличния пазар или по-голямата дълбочина на публичния. Някои ще станат публични, за да финансират операциите си, като например биотехнологични компании, които искат да финансират клинични изпитвания. Други биха могли да използват публичния пазар, за да кешират, след като са достигнали зрялост под непубличен контрол.

Исторически, този набор от опции не е бил достъпен за инвеститори и емитенти в света на кредита. Пазарите на публични облигации отдавна имат достатъчен капацитет за финансиране на големи компании, но огромният брой ценни книжа в обращение означаваше, че ликвидността в определен инструмент често е ограничена.

Трудността при баланса межу купувачи и продавачи означаваше, че търговията се извършва на гише, с много по-високи транзакционни разходи. Инвеститорите бяха ограничени до фундаментално инвестиране - систематичните стратегии с висок оборот бяха твърде скъпи за прилагане. Всъщност търговията беше толкова скъпа, че облигациите носеха премия за ликвидност: доходността за инвеститорите беше по-висока, защото транзакционните разходи натежаваха върху възвръщаемостта.

Това започна да се променя през 2010-те с появата на борсово търгувани фондове (ETF) за облигации. Те се търгуват активно на вторичния пазар точно както и ETF-те върху акции, с много висока ликвидност. Barclays е активен участник на този пазар.

Взаимни фондове притежават тези инструменти, така че да могат да разчитат по-малко на търгуване на отделни облигации и по този начин да намалят влиянието на трансакционните разходи върху възвръщаемостта. По-скоро маркет мейкърите започнаха да използват по-широко ETF-те за хеджиране и ценообразуване на диверсифицирани пакети облигации. Според оценките на Barclays тези „портфейлни сделки“ могат да намалят транзакционните разходи с повече от 40 процента в сравнение с сделките с отделни ценни книжа.

Тези нови инструменти за управление на ликвидността разшириха наличните инвестиционни стилове, включително вида стратегии за автоматизирана търговия, които някога бяха ограничени до акции. И това е само началото. С внедряването на нови стратегии се генерират модели на търговия, които биха могли да доведат до развитието на сателитни пазари, като деривати и суапове, които отдавна присъстват при акциите.

Същите развития подхранват растежа на пазара на непублични кредити. За по-малко активните инвеститори като пенсионни фондове и застрахователни компании публичните пазари са станали много по-малко привлекателни. Доходността е намаляла, отчасти защото тази някога солидна премия за ликвидност се е свила с повече от 50 процента, според нашите оценки. Преди това тези инвеститори на практика имаха безплатен обяд: те не плащаха високите транзакционни разходи и така успяваха да уловят допълнителната възвръщаемост. Сега те трябва да се обърнат към непубличните пазари, ако искат да получат подходяща компенсация за отказа от възможност за бързи сделки.

Междувременно по-активните инвеститори вече могат да адаптират експозициите си към своите нужди, обръщайки се към публичните пазари, ако се нуждаят от (евтина) ликвидност или улавяне на свръхвъзвръщаемост на непубличния пазар. За емитентите гъвкавостта е още по-голяма: компаниите могат да емитират както на публични, така и на непублични пазари, като се възползват от вариациите в условията и скоростта на изпълнение. В такъв свят мениджърите на активи трябва да се адаптират или рискуват да изостанат, завършва Мели.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:45 | 05.07.24 г.
fallback
Още от Пазари виж още