Пазарите обичат новите политически лица

Отдавна е ясно, че 2024 г. ще бъде историческа година за демокрацията с повече от 30 национални избора по света. Но едва наскоро коментаторите започнаха да се фокусират върху икономическото въздействие на тези битки, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Острите пазарни реакции на изборите в Индия, Мексико и Южна Африка повдигнаха някои основни въпроси. Дали икономиките се представят по-добре при правителство със силно мнозинство или при широка коалиция? При лява или дясна партия? При утвърден лидер или ново лице?

За да отговорим, важно е да осъзнаем, че финансовите пазари не се ръководят от идеология. Те са стимулирани да се фокусират върху перспективите за икономиката, а не върху политическата система. Изследванията разкриват, че това дали правителството е слабо, или силно, ляво, или дясно, изглежда няма голямо значение за икономиката. Но новите лидери обикновено се свързват с по-високи растеж и възвръщаемост.

Помислете първо за икономическите резултати на коалиционните правителства. Историята показва, че фрагментираните парламенти не са непременно лоша икономическа новина. В страни като Индия, Бразилия и Италия икономиката се е представяла по-добре при правителства на малцинството.

Индия, например, възприе по-малко социалистически подход към правенето на политики едва след като се превърна в истинска многопартийна демокрация в края на 70-те години и икономиката ѝ започна да преодолява стагниращия растеж на доходите на глава от населението през следващите десетилетия. В деня на изборите тази година пазарът рязко спадна след новината, че партията на премиера Нарендра Моди е загубила пълното си мнозинство. Но оттогава се възстанови, може би осъзнавайки, че коалиционните правителства не означават непременно по-слаб растеж.

Същото важи и за партиите, етикетирани като леви. Проучване на 173 правителства в 24 държави не показва разлика във възвръщаемостта на фондовия пазар, независимо дали партия, считана за лява или дясна, е била на власт.

Вярно е, че инвеститорите често бягат, когато бъде избран политик с ляв уклон, но след това преценяват какво прави този лидер на поста. Най-запомнящият се случай е колоритният бразилски лидер Луис Инасио Лула да Силва. Той изплаши инвеститорите по време на кампанията преди избора му през 2002 г. със заплахи за дефолт по бразилския дълг, но стана икономически ортодоксален, след като встъпи в длъжност.

Може би предстои подобен сценарий в Мексико, където убедителната изборна победа на Клаудия Шейнбаум (първата президентка на страната – бел. прев.) надмина очакванията. Пазарите се опасяват, че партията Морена, след като се завърна на власт, ще затвърди социалистическата си програма. Но какво ще прави Шейнбаум на поста, тепърва предстои да се види.

Съединените щати предлагат ясна демонстрация колко точно безпартиен може да бъде Уолстрийт. Започвайки от края на 1860-те години, когато двупартийната политическа система започва да се утвърждава, фондовият пазар е носил средно 68% на мандат при демократически президенти и 52% при републикански. Тази разлика обаче не разкрива партийно влияние. По-внимателен поглед върху данните показва, че икономическите условия (главно растеж на БВП и инфлация) са били по-благоприятни, когато демократите са били на власт. Това до голяма степен се дължи на случайност.

Това ни води до един политически фактор, който изглежда има значение: новите лица. По-новото е по-добро. Изучавайки над 50 демокрации от края на 80-те години насам, посочва авторът, открих повече от 70 лидери, които са изкарали повече от един мандат.

В развитите страни, включително САЩ, Обединеното кралство и Франция (на всички от които им предстоят избори), растежът на БВП се забавя от 2,9% през първия мандат на лидера до 2,6% през втория и 2,4% в редките трети мандати.

В развиващите се държави, където лидерите могат да имат по-голямо влияние, защото обикновено имат по-малко институционални ограничения, растежът е спаднал средно от 5,3% през първия мандат до 4,4% през втория и само 3,5% през третия.

Пазарите изглежда надушват упадък, тъй като лидерите стават самодоволни и овехтяват с времето. В развиващите се икономики фондовият пазар превъзхожда този на конкурентните страни с 20% по време на първия мандат на траен лидер, генерира средна възвръщаемост през втория мандат и значително по-слаба през третия. В САЩ разликата също е поразителна. От края на 1860-те години осем президенти са изкарали два пълни мандата, като възвръщаемостта на пазара е била средно 80% през първия мандат и едва 29% през втория.

Важно е да се има предвид, че съдбата на икономиките и пазарите се определя от много фактори. Политиката е само едно парче от пъзела. Но за всеки, който се опитва да предскаже икономическото въздействие на изборите по света тази година, би било разумно да започне, като не търси силно мнозинство или политически етикети, а просто нови лица, завършва Шарма.