Големи китайски компании се обръщат към пазара на конвертируеми облигации като начин за набиране на евтини пари от хедж фондове в САЩ. Така те заобикалят и опасенията на инвеститорите относно политическото напрежение между САЩ и Китай, пише FT.
Традиционните начини за набиране на средства в САЩ, като първични публични предлагания и последващи продажби на акции, са почти напълно недостъпни за китайски компании след катастрофалното листване на групата за споделено пътуване Didi през 2021 г. Компанията се делистна на следващата година заради регулаторния контрол.
През последните седмици обаче поредица от големи китайски технологични групи набраха милиарди долари чрез издаване на конвертируеми облигации. Такъв дълг обикновено плаща по-нисък купон от конвенционалните облигации, но може да бъде конвертиран в акции, ако оценката на компанията се повиши до предварително договорено ниво.
Групите за електронна търговия Alibaba и JD.com и туристическата платформа Trip.com издадоха конвертируеми облигации, деноминирани в долари, на обща стойност 8,3 млрд. долара през последния месец. Анализатори очакват и други компании да последват примера им.
Компаниите са окуражени от популярността на тези облигации сред специализирани хедж фондове, които могат да изкупят дълга, без да се тревожат за политическите въпроси, според запознати с пазара.
Т.нар. конвертируеми арбитражни мениджъри се опитват да правят пари, като използват разликите в цената и променливостта на облигациите в сравнение със съответния капитал. Търговците хеджират своите покупки на облигации, като скъсяват акциите на компанията. Това им дава защита срещу цялостни движения на пазара, както и срещу промени в цената на облигациите, предизвикани от специфични за компанията новини.
„Честно е да се каже, че китайските конвертируеми облигации са създадени за купувачи като хедж фондовете“, коментира старши банкер, участвал в една от последните сделки. „Когато хедж фонд купува и търгува такива книжа, той си играе с волатилността и я хеджира, не заема фундаментална гледна точка“, допълва банкерът.
Според него докато книжата са листнати в САЩ и са ликвидни, ще има търсене от страна на хедж фондовете, независимо дали имат фундаментален поглед върху икономиката. Китайските емитенти с голяма пазарна капитализация покриват това изискване.
Много хедж фондове се оттеглиха от пазара на конвертируеми ценни книжа, след като претърпяха големи загуби по време на финансовата криза през 2008 г., когато цените се сринаха. Те станаха обаче по-активни на пазара в последните години, след като емисиите скочиха по време на пандемията заради ниските лихви.
Чуждестранните емитенти на конвертируеми облигации обикновено предоставят по-високи лихвени проценти от еквивалентна американска компания поради допълнителните рисове, например валутните.
Китайските компании са набрали повече от 75 млрд. долара от листвания в САЩ през последното десетилетие, след като Alibaba дебютира в САЩ през 2014 г., според данни на Dealogic. До рязък спад в големите сделки се стигна след злополучното IPO на Didi и нарастващото геополитическо напрежение.
Само една китайска група набра повече от 100 млн. долара от IPO в САЩ през последните три години – производителят на електрически превозни средства Zeekr, който набра 441 млн. долара миналия месец.
Сделките с китайските конвертируеми облигации се осъществяват на фона на по-широко увеличение на продажбите на конвертируеми ценни книжа. Новите емисии тази година с за почти 41 млрд. долара, според данни на LSEG. Тази стойност е най-голямата от 2021 г. насам.