Европа ускорява плановете за съживяване на пазара на ценни книжа, обезпечени с активи

Европа полага все повече усилия да намали цената за банките да набират финансиране и да прехвърлят риска към капиталовите пазари като начин за освобождаване на милиарди за сектора на отбраната и екологичния преход.

Европейската комисия иска от регулаторите и финансовата индустрия да разработят планове за увеличаване на привлекателността на обезпечените с активи ценни книжа както за кредитополучателите, така и за инвеститорите, пише Bloomberg, като се позовава на запознати източници.

Предложенията, които се очаква да бъдат пуснати за обществено обсъждане през октомври, биха могли да включват мерки, които да улеснят застрахователите да инвестират на този пазар, според източниците на агенцията.

Изборите за Европейски парламент (ЕП) през миналата седмица нанесоха удар на управляващите партии в ключовите за Европейския съюз (ЕС) икономики на Франция и Германия. Регулаторите казват обаче, че дългосрочната нужда да се намерят пари за сигурност и за справяне с изменението на климата подхранва широка политическа подкрепа за усилията за задълбочаване на капиталовите пазари.

Хосе Мануел Кампа, председател на Европейския банков орган, посочва секюритизацията като „една конкретна област“, ​​където ще има „действие“. Секюритизацията означава банките да „пакетират“ заеми с цел продажба на инвеститори, което им позволява да освободят капитал, подкрепящ тези заеми, така че да могат да се насочат към ново кредитиране.

Според Кампа Европейската централна банка (ЕЦБ) вече е изгладила своя процес за одобрение на такива сделки.

„Това ще бъде в полза на обществото“, казва Кампа. „Също така мисля, че е добре за банките, защото ще генерира повече активност“, допълва той.

Предложенията са на ранен етап, така че конкретни мерки все още се обсъждат, казват източниците на Bloomberg. От Комисията не са отговорили веднага на исканията за коментар.

Секюритизациите са жизненоважен източник на финансиране за американските банки. В Европа обаче, заради световната финансова криза от 2008-2009 г., този пазар тотално се срина. Ценните книжа, обезпечени с активи, пласирани на инвеститори, възлизат на около 345 млрд. евро за 2023 г., което е по-малко от половината от стойността за 2008 г. (834 млрд. евро), според данни на Асоциацията за финансови пазари в Европа (AFME).

Организацията също публикува предложения за укрепване на пазара на секюритизирани продукти по-рано този месец.

Банките в ЕС водят кампании за по-гъвкави правила и политики, които биха направили процеса по-малко обременителен. Те се хванаха за съюза на капиталовите пазари на ЕС, проект от десетилетие за разширяване на пазарите на ЕС, като начин да постигнат целта си, но постигнаха ограничен успех.

Правилата около секюритизациите не са реформирани смислено досега и остават големи препятствия пред цялостния проект за съюз на капиталовите пазари. Те включват колко далеч са готови да стигнат държавите, за да хармонизират надзора по данъчни въпроси, както и трънливия въпрос за споделения подход към несъстоятелността.

Висши регулаторни органи казват, че посоката се е променила след срещата на върха на лидерите на ЕС през април, посветена на напредъка в работата за „създаване на наистина интегрирани европейски капиталови пазари“, включително „рестартиране на европейския пазар на секюритизация“. Последва писмо, подписано от Австрия, Словения и Хърватия, изпратено до еврокомисаря Мейрид Макгинес. В него трите страни насърчават преразглеждане, „за да се даде възможност за съживяване на пазарите за секюритизация в ЕС“.

Комисията обмисля и подобрения при синтетичните секюритизации. Те позволяват на банките да застраховат заеми срещу неизпълнение чрез продажба на облигации на инвеститори.

„Мисля, че сега има реалистичен шанс наистина да се случи по-всеобхватен и широкообхватен преглед на рамката“, коментира Адам Фаркас, главен изпълнителен директор на AFME. „Политическият импулс е много силен, не е необходимо законодателната работа да стигне до много сложни и трудни политически преговори“, допълва той.

ЕС се стреми да финансира преход към по-екологична икономика, което изисква допълнителни инвестиции от 650 млрд. евро годишно през следващото десетилетие и допълнителни 125 млрд. евро за цифрово финансиране, според оценки на Комисията, цитирани от AFME. ЕС също е под натиск да отдели повече пари за сигурност и отбрана в светлината на войната в Украйна.

Тези нужди засилват фокуса върху финансирането, според Верена Рос, ръководител на Европейския орган за ценни книжа и пазари, наблюдателят на пазарите в региона. „Ако искате да намерите финансиране за отбраната, за цифровия преход и за устойчивите преходи... откъде ще дойде това? Това, което е необходимо сега, е истинска политическа воля да се намери отговор на тези наистина трудни въпроси“, коментира тя.