Геополитическият натиск постави безмилостни предизвикателства пред световната икономика през последните години. Активността е ограничена от руско-украинската война, конфликта в Близкия изток и продължаващото напрежение между САЩ и Китай, пише за Financial Times Нейтън Шийтс, главен икономист на Citigroup.
В синхрон, популистките политически гласове придобиват все по-голяма сила в страните. Такива развития, поне на моменти, разстройваха суровинните пазари, оказваха натиск върху веригите за доставки, променяха моделите на търговията и капиталовите потоци, и засилваха несигурността.
Тези скорошни предизвикателства доведоха до схващането, че геополитическият натиск става все по-чест и по-сериозен. А някои наблюдатели твърдят, че навлизаме в нов режим, в който икономическия фундамент ще бъде изтласкан на заден план от геополитическите развития.
Но очевидно предишните поколения също са били изправени пред значителен геополитически натиск. От 1900 г. насам това включва Първата и Втората световни войни, Студената война, петролните шокове през 70-те години и атентатите от 11 септември 2001 г. Геополитическото напрежение възниква неизбежно от действията и конкуриращите се интереси на нациите. Приливите и отливите в тях са били ежедневие за поколения.
Изводът е, че макар геополитическото напрежение често да е в заглавията, има малко доказателства, че то е преминало към по-заплашителен курс. Императивът за инвеститорите и политиците е да останат предпазливи - и да поддържат баланс между прекомерната реакция и недостатъчната такава относно продължаващите предизвикателства, които възникват.
Работата на двама изследователи от Борда на Федералния резерв - Дарио Калдара и Матео Яковиело - хвърля допълнителна светлина върху тази дискусия. Те създадоха емпиричен индекс на геополитическия риск, извлечен от текстови търсения на англоезични новинарски статии от 1900 г. до днес. Тези търсения са широки и включват думи като война, мир, заплаха, бойкот, санкция, блокада и атака. Полученият индекс представлява впечатляваща стъпка напред в разбирането на геополитическия риск.
Според въпросния измерител геополитическият натиск достига своя връх по време на световните войни през 1910-те и 1940-те години. И остава сравнително висок през 50-те и 60-те години на миналия век, с настъпването на Студената война. По-наскоро, войната между Русия и Украйна и напрежението в Близкия изток вдигнаха показателя до най-високите нива след атентатите от 11 септември и свързаните с тях вълнения в началото на 2000-те години. Макар че тези стойности са нагоре спрямо относително спокойните 2010-те, общата средна стойност за 2020-те е само малко над по-дългосрочната тенденция.
Така, преценен от тази историческа гледна точка, индексът на Калдара и Яковиело предоставя малка подкрепа за мнението, че геополитическите сътресения са станали по-чести или по-сериозни. И наистина, данните сочат, че подобни аргументи може да отразяват „уклон към настоящето“ - естествената човешка склонност да се придава твърде голямо значение на последните събития.
Следвайки тези наблюдения, с колеги от Citi, пише авторът, изследвахме поведението на финансовите пазари по време на геополитически епизоди. Нашата ключова констатация е, че пазарите обикновено реагират прекалено на геополитическите събития, като първоначалният им отговор има тенденция бързо да се обръща.
Първоначалният отговор на пазарите включва премия за несигурност. Те калкулират очаквания ефект от геополитическите предизвикателства. Но колкото и лоши да изглеждат нещата, избягващите риск инвеститори се притесняват от „по-лоши“ и „най-лоши“ сценарии, а премията за несигурност се вгражда в цените на активите. С вникването на пазарите в шоковете премията за несигурност постепенно намалява и цените се възстановяват.
По този начин ние откриваме, че най-добрата стратегия за инвеститорите като цяло е да експлоатират първоначалната реакция на пазарите към геополитическите събития. Въпреки че тази констатация е по-малко вярна за петролния пазар, дори там данните подкрепят подхода „купувайте слуховете, продавайте новините“.
Разбира се, нищо от това не поставя под въпрос сериозността на настоящите геополитически събития и не намалява необходимостта инвеститорите да останат бдителни. 2020-те се очертават като по-трудно десетилетие от 2010-те, а 2030-те може да са още по-предизвикателни. По-конкретно сме загрижени относно траекторията на отношенията между САЩ и Китай и риска от нарастваща глобална фрагментация.
Въпреки това виждаме малко доказателства, че това напрежение е по-сериозно, отколкото би могло да се очаква въз основа на опита от миналия век. Резултатът е, че макар тези предизвикателства да продължават да еволюират, е твърде рано за инвеститорите и управленците да захвърлят своя традиционен наръчник и да търсят изцяло нови рамки за менажиране на геополитическите развития, завършва Шийтс.
19:44 | 22.05.24 г.
