Еврото отново е на мода за големите централни банки

Еврото набира популярност сред управителите на резервите на централните банки благодарение на връщането си към положителни нива и геополитическите предизвикателства пред привлекателността на "цар долар", пише Ройтерс.

Около една пета от 75-те централни банки, участвали в допитване на базирания в Лондон институт OMFIF, очакват да увеличат резервите си в евро през идните две години, показва публикуван неотдавна доклад на института за 2023 г.

Макар че 7% от централните банки са заявили, че ще се стремят да намалят резервите си в евро, нетното търсене е по-високо от всяка друга валута за периода и е нараснало спрямо допитванията през 2021 и 2022 г. сред ръководители на резерви, контролиращи близо 5 трлн. долара.

За промени са нужни години. Доларът, който съставлява 60% от световните резерви спрямо 20% за еврото, няма да загуби короната си за една нощ. Но по-положителните перспективи пред еврото показват, че са в ход значителни промени.

На първо място излизането на Европейската централна банка (ЕЦБ) от отрицателните лихви през 2022 г. тласна нагоре доходността по държавните облигации в еврозоната, след като почти десет години беше под 0%. Очаква се тя да остане висока дори с очакваното скорошно понижаване на лихвите.

Доходността по 10-годишните германски бундове се задържа на ниво над 1,9% от края на 2022 г.

„Сега, когато еврото носи положителна доходност, (ръководителите на резервите) се стремят да повишат дела му в разпределението на валутите си и конкретно да избягат от долара“, отбелязва Тейлър Пиърс, старши икономист в OMFIF.

„Някои централни банки имаха по-висок дял на доларите, особено на деноминирани в долари държавни облигации, тъй като еврото не носеше доходност“, допълва той.

Полската централна банка, чиито резерви са доминирани от долара и от деноминирани в евро активи, съобщава пред Ройтерс, че макар да не коментира промени в резервите си, „очакваната възвръщаемост в средносрочен план за държавни ценни книжа от еврозоната се подобрява значително, което със сигурност повишава привлекателността на този клас активи“.

Румъния съобщава, че планира да запази целта си за тежестта на еврото в резервите си на 40-75%, към момента този дял е около 59%.

Ройтерс се е обърнала към десет централни банки в Европа, Африка и Азия. Две са отказали да разкрият намеренията си, позовавайки се на чувствителността на пазара, а шест не са отговорили.

Дедоларизация

Макар че енергийните сътресения и войната в Европа засегнаха еврото, съперничеството на САЩ с Китай и последиците от войната на Русия в Украйна подхранват стремежа за диверсификация от долара.

САЩ, Европа и други замразиха руски активи за около 300 млрд. долара, след като Русия навлезе в Украйна, като накараха анализатори в Китай да търсят начини за смекчаване на последиците от загуба на достъп до долари.

Редица валути, включително еврото, може да се възползват от дедоларизация.

Допитването на OMFIF сочи, че нетно 13% от ръководителите на резерви планират да държат повече китайски юани през идните две години. Това обаче е спад спрямо над 30% през 2022 г.

„Европа не следва в такава степен външната политика на САЩ срещу Китай или в Близкия изток. Промяна в баланса на разпределенията в ущърб на долара и в полза на еврото е много разумна“, счита Стивън Джен, главен изпълнителен директор на Eurizon SLJ Capital.

Делът на долара в общите чуждестранни резерви е намалял до 59% през 2023 г. спрямо около 72% през 2000 г., сочат данни на Международния валутен фонд. Делът на юана е нараснал.

Макар че все още са малки в сравнение с пазара на американски облигации, оценяван на 26,5 трлн. долара, „сигурните“ европейски активи са подкрепени от нарастващите продажби на облигации за финансиране на разходи и от съвместното емитиране на облигации от ЕС на стойност до 800 млрд. евро за възстановяването след Covid. Говори се за ново съвместно емитиране на облигации за отбрана.

Чуждестранният интерес също нараства. Белгия отчете два пъти по-голямо търсене от неевропейски инвеститори за емисия от 10-годишни облигации, продадени чрез банки през януари, в сравнение със сходна продажба на облигации преди една година.

Ръководителят на дълговата ѝ агенция Марик Пост коментира, че повечето чуждестранни инвеститори са били от Азия, а ръстът от публични институции е дошъл от централни банки в цял свят.

Азиатските инвеститори са съставлявали съответно 34% и 27% за две от трите емисии с облигации, продадени от наднационалния Европейски механизъм за стабилност (ЕСМ) тази година, което е ръст спрямо предишни години.

„Наред с най-големите икономики в Азия някои от по-малките инвеститори също започнаха да купуват и това според мен е нещо много положително. Започнахме да привличаме и африкански инвеститори, които заемат място в балансите ни редом до тези от Близкия изток“, коментира Калин Анев Янсе, главен финансов директор на ЕСМ.

Европейската сплотеност и единство след Covid и войната в Украйна са смятани за положителни от инвеститори и анализатори.

„През 2021 г. ми беше трудно да рекламирам Европа, на някои срещи с инвеститори щяха да ме изхвърлят, ако говорех положително за Европа“, казва Анев Янсе. „Сега, ако кажа, че съм положително настроен за Европа, те отговарят: да, съгласни сме“, допълва той.