„По-скоро сделка, отколкото инвестиция.“ Ето така един портфейлен мениджър формулира покупката си на китайски акции в скорошно шоу по Bloomberg. Това отразява забележимата промяна в консенсусния възглед за чуждестранните инвестиции в Китай през последните години - от дестинация за дългосрочни инвестиции към по-скоро краткосрочно спекулативно убежище, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.
Тази рамка е в съответствие с по-широка промяна в китайската икономика. Някога приветствана заради постоянните си чудеса, които измъкнаха стотици милиони от бедността, днес тя се сблъсква с усещането, че е на по-нестабилна почва, изложена на риск да попадне в ужасния капан на средните доходи – при който страните се борят да излязат от икономика, в която растежа обикновено зависи от ниските разходи и значителното глобално търсене.
Да започнем с представянето на фондовия пазар в страната. След години на като цяло посредствено представяне китайските акции наскоро показаха признаци на подем. От началото на февруари индексът CSI 300 се повиши с около 11 процента. Това последва дългия спад от 44 процента спрямо върховете от 2021 г. Въпреки неотдавнашния отскок на китайските акции, интересът на чуждестранните инвеститори изглежда предимно тактически, по-фокусиран върху бързи печалби, отколкото върху възможности за дългосрочни инвестиции.
На пръв поглед тази промяна изглежда за предпочитане за Китай в сравнение с предишното широко разпространено мнение от 2022-23 г., че неговите пазари са станали „неинвестируеми“. Това схващане произтичаше от лошо представяне на пазара, разочароващо управление на дълговите проблеми и строги пазарни интервенции от страна на властите в области като технологичния сектор, които понякога бяха трудни за разбиране.
Но тази промяна в пазарните настроения е твърде малка, за да помогне на Китай да намали това, което се е превърнало в явна и настояща опасност от „капана на средните доходи“. При този резултат импулсът на растежа избледнява, конкурентоспособността намалява, финансовата устойчивост отслабва и дългосрочните чуждестранни инвестиции стават още по-илюзорни.
Основната причина за това положение е, че през последните няколко години много от вътрешните и външните попътни ветрове на Китай се превърнаха в насрещни. Настоящата неблагоприятна картина включва преки чуждестранни инвестиции на най-ниските нива от няколко десетилетия и постоянно изтичане на портфейлни фондове, нарастващи проблеми с вътрешния дълг, повишаваща се икономическа несигурност сред домакинствата, по-големи ограничения за достъпа на китайски фирми до чуждестранните пазари и технологии и волатилни оценки на недвижимите имоти.
Това се отразява в нагласите на инвеститорите извън паричните потоци. Ключовият бенчмарк за развиващите се пазари - индексът MSCI Emerging Markets - е с голямо тегло на Китай, което означава, че всеки долар, управляван пасивно, ще има важна част, инвестирана там. Но индексът MSCI ЕМ, изключващ Китай, стартиран през 2017 г., напоследък привлича все по-голямо внимание от страна на инвеститорите. Активите, държани от популярния ETF (борсово търгуван фонд – бел. прев.) iShares MSCI Emerging Markets ex-China, поскъпнаха до повече от 10 милиарда долара от едва 120 милиона в края на 2020 г. В същото време бордовете на нарастващ брой активни институционални инвеститори, включително американски пенсионни фондове, са приели подхода „без Китай“.
Заедно тези развития сериозно подкопават динамиката на растежа и финансовото състояние на Китай. Те също така повишават разходите за Пекин да преследва своите неикономически цели - от въоръжаване до упражняване на по-голямо влияние в това, което е известно като Глобалния юг.
Тревожно за Китай е и че няма да отнеме много време заплахата от капана на средните доходи да се реализира. Допринасящите фактори могат да включват допълнителни забавяния на вътрешните политики, влошаване на доверието на домакинствата, затягане на търговските и инвестиционните ограничения на САЩ, намалена ангажираност от мултинационални компании, които все още имат голям бизнес в страната, и по-решителни усилия на Запада да се противопостави на международното влияние на Китай.
Китай не би трябвало да намира утеха в скорошното представяне на своя фондов пазар. Тези спекулативни „туристически потоци“ не са водещ индикатор за по-стабилни, дългосрочни „резидентски потоци“. За да привлече вторите, правителството се нуждае от три елемента: решителни мерки за реформи с цел улесняване на критично необходимите икономически преходи, намалено напрежение със САЩ и отклоняване от скъпото разширяване на международното икономическо и финансово влияние на Пекин. Междувременно чуждестранните инвеститори са прави да смятат инвестициите си в китайски акции за краткосрочни, завършва Ел-Ериан.
22:10 | 06.03.24 г.
