Инвеститорите трябва да са предпазливи към сливанията между равни

Въпреки известното увеличение на сделките напоследък и нарастващото говорене за сделки в процес на реализиране, общият брой на сливанията и придобивания бяха потиснати през по-голямата част от последните две години, пише за Financial Times Адъм Паркър, основател и главен изпълнителен директор на Trivariate Research.

Ниската активност се отдава на забавящата се американска икономика и несигурността относно лихвената политика на Федералния резерв. Освен това регулаторната среда остава обременяваща. В такива несигурни макроикономически режими мениджърските екипи могат да бъдат изкушени да потърсят промяна, като сключват сделки с компании, които са сходни по размер, т.е. така нареченото сливане на равни.

Тези сделки могат да бъдат дефинирани като такива между две компании в рамките на 20% от пазарната капитализация или стойността на предприятието (включваща нетния дълг) на всяка. Тъй като това обикновено са договорени сделки, те могат да се разглеждат от мениджмънта като по-малко рискови за осъществяване.

Но невинаги е така. Някои от тях се обявяват, но не приключват бързо поради регулаторни причини, като например планираното сливане между JetBlue Airways и Spirit Airlines. А резултатите от последните 20 години показват, че инвеститорите трябва да бъдат предпазливи по отношение на перспективите за сливанията на равни компании. След обявяването на такова цената на акциите на средностатистическата придобиваща компания изостава от конкурентите в индустрията с повече от 7 пр.п. общо през следващите две години. Добра стратегия за инвеститорите може да бъде продажбата на акциите ѝ в деня на обявяването.

Управленските екипи и директорските бордове могат да бъдат насърчени да се комбинират с компания от подобен мащаб по различни причини, включително възможността за по-голяма ценова мощ, кръстосани продажби или намаляване на разходите. Обект на повечето сливания на равни компании в САЩ през последните 20 години са компании със средна или малка капитализация; само шепа са с мега- или голяма. Два пъти по-вероятно е акция на стойността (търгуваща се при ниска оценка спрямо нейните активи или фундаментално представяне) да се насочи към сливане с равна компания, отколкото акция на растежа, която има печалба над средната за пазара.

95% от сливанията на равни компании са в една и съща индустрия, като най-често това са секторите на финансите, енергетиката, дискреционните потребителски стоки и здравеопазването. Компаниите с по-ниско качество - които могат да се определят въз основа на набор от фактори като дивидентни плащания, рентабилност и показатели за кредитен риск - са склонни да участват повече в сливания на равни; само 40 компании, които се класират като висококачествени, са участвали в такива сливания през последните 20 години.

Има асиметрия в последващото представяне на акциите след първата седмица на търговия след обявено сливане на равни. Ако първоначалната пазарна реакция е лоша през първата седмица, акциите на обединената компания спадат с още 10 процентни пункта спрямо своята индустриална група средно през следващите две години. Но ако има положителна реакция през първата седмица, няма допълнителна възвръщаемост в сравнение с пазара през следващите две години, взето средно.

Ако компаниите обмислят сливане на равни или инвеститорите обмислят закупуването на акции на придобиващата компания, има три важни въпроса.

Първо, качествените компании не трябва да се сливат с други компании, тъй като често основното им предимство ерозира поради лошо управление от компания с подобен размер. Средно, качествена компания, обект на сливане между равни, изостава от своята индустриална група с 20 процента през следващите две години на относителна база.

Второ, финансовото здраве има значение, както се вижда от представянето на придобиващите компании с ниска доходност на свободния паричен поток (количеството свободен паричен поток, генериран на акция като процент от цената ѝ). Последващото представяне на такава придобиващи компании е значително по-лошо от тези в горната третина по доходност на свободния паричен поток. Слабата рентабилност също е червен флаг, като придобиващите компании в долната третина по брутен марж се представят с 8 до 10 процентни пункта по-лошо от по-печелившите придобиващи през следващите две години.

Трето, колкото по-специфична е една акция в сравнение с останалата част от пазара преди обявяването на сливането, толкова по-нисък е потенциалът бизнес синергии и икономии от мащаба да помогнат на бизнеса, което води до драстично по-лошо представяне – средно много по-лошо от компаниите с ниска доходност на свободния паричен поток или ниски брутни маржове.

Различен мениджърски екип може да не разбере как да максимизира корпоративната култура, активите или особеностите на един бизнес и да предприеме синергии, които обикновено унищожават положителните страни на актива, който се надяват да оптимизират. Като цяло не бихме посъветвали компания да закупи друга с подобен размер и предупреждаваме инвеститорите да не се хващат на лансираната синергия в такива сделки, завършва Паркър.