fallback

Какъв ще е ефектът за акциите от прекъсване на работата на правителствените служби в САЩ?

Фокусът в момента е върху дебата за неустойчивия дълг на страната и може да се очаква волатилност

13:47 | 28.02.24 г.
Автор - снимка
Редактор

Следващият краен срок за частично спиране на работата на правителството на САЩ е 1 март. Въпреки че частично спиране беше избегнато есента на миналата година с приемането на временни мерки, картината сега е различна. Крайната републиканска фракция в Камарата на представителите блокира приемането на различни планове за разходи, вкл. и бюджетни кредити, и евентуално прекъсване на работата на правителствени служби се очертава да е продължително.

Как обаче такава ситуация би се отразила на акциите?

Спиране на работата на правителствени служби в САЩ се случва често – по-точно 20 пъти от 1976 г. насам, според Morningstar. Като вероятно опровержение на очакванията на повечето инвеститори средната възвръщаемост на индекса S&P 500 по време на тези периоди остава без промяна, според справка на медията.

Логичното обяснение за липсата на голямо влияние върху цените на акциите е, че инвеститорите приемат, че прекъсването ще бъде краткотрайно. Така и икономическото въздействие от проблема остава заглушено.

Най-дългото затваряне на правителствени служби на САЩ продължи 35 дни, от 22 декември 2018 г. до 25 януари 2019 г. През това време приблизително 800 хил. федерални служители бяха уволнени или принудени да работят без заплащане. Въпреки това S&P 500 се покачи с 10,3% за период.

Историческите доказателства сочат, че инвеститорите печелят повече, ако не действат според страховете си. Битката за финансирането на правителството този път се съсредоточава върху опасенията относно нарастващия проблем с дълга на САЩ. И двете партии имат вина за този проблем, но никоя не желае да поеме отговорност и да предприеме реални мерки за справяне с него.

Основните източници на нарастване на дефицита са войните в Ирак, Афганистан и Украйна и увеличаването на програмите за социални разходи без налично финансиране за тях. Други източници са намаленията на индивидуалните и корпоративните данъци.

Проблемът с нарастващия държавен дълг

До 1999 г. съотношението държавен дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) на САЩ спада до под 40%, най-ниското ниво от 1973 г. насам. Една четвърт, или 25%, от целия неизплатен държавен дълг на САЩ е натрупан от началото на 2020 г. До края на август неизплатените публично държани държавни ценни книжа достигат 26 трлн. долара.

С по-високите нива на дълга и по-високите лихвени проценти разходите за обслужване на задълженията на САЩ се увеличават почти двойно от 1 млрд. долара на ден през 2020 г. до близо 2 млрд. долара през 2023 г.

Към 30 септември 2023 г. средната лихва по дълга възлиза на 2,97%. Сегашните лихви обаче са много по-високи. Със среден падеж на държавния дълг от около шест години нарастващите лихвени разходи ще се отразят отрицателно на съотношението дълг/БВП.

Според най-новата дългосрочна бюджетна прогноза на Бюджетната служба на Конгреса публичният дълг ще нарасне до 181% от 98% от БВП до 2053 г. Икономическите изследвания установяват, че прекомерният публичен дълг намалява икономическия растеж, като забавящият ефект се проявява, когато дългът достигне около 78% от БВП.

Фактите подкрепят понижаването на рейтинга от Fitch

Неустойчивостта на фискалната ситуация е причината, поради която рейтинговата агенция Fitch през август 2023 г. понижи дългосрочния рейтинг по дълга на САЩ в чужда валута от AAA до AA+. В същото време обаче агенцията повиши перспективата пред рейтинга до „стабилна“ от „отрицателна“.

„Понижаването на рейтинга на САЩ отразява очакваното фискално влошаване през следващите три години, нарастващото бреме на общия държавен дълг и ерозията на управлението в сравнение с другите държави с подобен рейтинг в последните две десетилетия“, посочват от агенцията като мотив за понижението на кредитния рейтинг.

Fitch цитира и недостатъчното финансиране на социалното осигуряване и здравните програми Medicare и Medicaid (заедно със застаряващото население) и липсата на политическа воля за справяне с проблема.

Въпреки че мнозина критикуваха понижаването на рейтинга и го определиха като „ненужно“, фактите подкрепят този ход: съотношението на лихвените плащания спрямо приходите на САЩ според Fitch ще достигне 10% до 2025 г. в сравнение със средно 2,8% за другите държави с рейтинг AA и 1% за страните с рейтинг AAA.

Простата аритметика става още по-неприятна, ако коригираният спрямо инфлацията процент на дълга се повиши над основния темп на растеж на икономиката, което изглежда вероятно да се случи.

Дефицитът за 2023 г. от 6,3% от БВП е неоправдан, когато икономиката е в пълна заетост – в такова време трябва да се постигат първични излишъци, т.е. преди разходите за лихви, а не дефицити. Проблемната аритметика на покачващите се лихвени проценти по голям обем дългове вече се задейства.

Самото понижаване на кредитния рейтинг може да доведе до по-високи лихвени разходи по дълга на САЩ заради намаленото доверие в способността на страната да го изплати. Това може да изостри дълговите проблеми, особено ако няма признаци за разрешаване на фискалните проблеми.

За съжаление, перспективите не са добри, тъй като Fitch прогнозира фискален дефицит от 6,6% от БВП през 2024 г. и допълнително разширяване до 6,9% от БВП през 2025 г. Това са неустойчиви нива.

Друг проблем с нарастващите нива на дълг/БВП е, че те вероятно ще ограничат способността на Вашингтон да реагира на бъдещи свивания на икономиката с фискални стимули.

В обобщение, оценките от иконометрични проучвания на силно задлъжнели индустриализирани икономики показват, че мултипликаторът на държавните разходи ще бъде положителен през първите четири до шест тримесечия след първоначалното финансиране на дефицита и след това ще стане отрицателен след три години. Това означава, че един долар федерални разходи, финансирани с дълг, в крайна сметка намалява частния БВП.

С други думи, днешният стимул е утрешното бреме. По-ниският икономически растеж има отрицателни последици за бъдещата възвръщаемост на капитала.

Какви са изводите за инвеститорите от това?

Пазарите на акции не обичат несигурността. Битката за нарастващото дългово бреме, заедно с продължаващата заплаха от прекъсване на работата на правителствените служби, вероятно означава, че ще има продължителна несигурност около проблема, която се изостря от безпрецедентния скок на разходите.

Вероятно ще има ожесточен дебат на Капитолийския хълм относно фискалните политики на Вашингтон. Затова и инвеститорите трябва да са подготвени за възможността от повишена волатилност.

Има два начина за справяне с рисковете от променливостта на портфейла. Първият е да се намали експозицията към акции, дългосрочни облигации и облигации със значителни кредитни рискове, като същевременно се увеличи експозицията към по-краткосрочни, относително безопасни дългови книжа. Като повиши драстично лихвените проценти, Фед направи тази алтернатива по-привлекателна в сравнение с преди 16 години.

Друг начин е да се диверсифицира експозицията към рискови активи. Това би включвало източници на риск, които исторически имат ниска или нямат никаква корелация с риска от икономическия цикъл на акциите и/или риска от инфлация на традиционните облигации, но също така осигуряват рискови премии.

Алтернативните фондове носят свои собствени рискове, съответно такива корекции в портфейлите трябва да се правят обмислено.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:47 | 28.02.24 г.
fallback
Още от Пазари виж още