Знае ли някой как всъщност се представят частните фондове?

Има лъжи, има проклети лъжи, има и статистика. Има и вътрешна норма на възвръщаемост (IRR). Метриката, използвана от мениджърите на частен капитал, отдавна има критици във финансите и академичните среди, тъй като е лесно манипулируема и трудна за сравнение с прозрачната възвръщаемост на, да речем, акции и облигации.

Показателят обаче оцелява, защото няма по-добра алтернатива, пише Bloomberg.

Сега, след период, в който фондовете за частен капитал се затрудняваха да продадат портфейлните им компании поради непредсказуемите фондови пазари и липсата на дългово финансиране с адекватна доходност, инвеститорите в такива фондове все повече търсят измервания на представянето, базирани на парични средства.

Числата не са особено добри: разпределението на парични средства от най-големите компании за частен капитал към техните инвеститори е намаляло почти наполовина между 2012 г. и 2023 г., съобщи Bloomberg News миналата седмица.

За цялата индустрия картината на спад през последните две години е сходна, сочат данни на MSCI. За първите девет месеца на 2023 г., според най-новите данни, общите изплащания от глобалните фондове за частен капитал, с изключение на рисковия капитал, са на стойност 166 млрд. долара. През първите девет месеца на 2021 г. сумата възлиза на 357 млрд. долара. Като се включи рисковият капитал, спадът е още по-голям, като разпределенията през 2023 г. са по-малко от една трета от тези през 2021 г.

Друг начин за проследяване е да се изчисли разпределението на капитала като процент от капитала, внесен във фондове за всяко тримесечие. Въз основа на това през първата половина на 2023 г. изплащанията се движат със същия темп като в средата на 2020 г., в разгара на пандемията от коронавирус. През тези периоди се наблюдават най-лошите изплащания след световната финансова криза в периода 2007-2009 г.

Тези числа казват на инвеститорите какво се случва в момента, но те не казват много за базовото представяне на фондовете поради разликите във времето, когато парите се инвестират и връщат. За да се справят с това, инвеститорите се обръщат към мярка, известна като DPI, или съотношението на разпределения към внесения капитал. Това дава реална картина на възвръщаемостта на парите.

Голямата сила на тази метрика е, че е трудно да бъде манипулирана – парите в ръцете ви са реални и по дефиниция идват след такси и разходи. Въпреки това и тя има слабости. Тя не казва нищо за нереализирани инвестиции, които все още са във фондовете. Също така дивидентите могат да бъдат финансирани чрез заеми или от компании от портфейла, или от самия фонд срещу стойността на портфейл от частни капиталови инвестиции.

Тази тактика стана много популярна през последните тримесечия, когато продажбата на компании беше трудна. Заемането по двата начина може да увеличи рисковете за компаниите и фондовете, а инвеститорите - да загубят повече в дългосрочен план, отколкото да спечелят в краткосрочен.

Данните за IRR могат да бъдат дълбоко ненадеждни. Една от причините е, че времето на инвестициите и изплащането влияе върху показателя. Ако фирма за частни капиталови инвестиции или индивидуален фонд има големи печалби в първите си години и върне постъпленията на инвеститорите, това може да повишава IRR години след това, коментира Лудовик Фалипу, професор по финансова икономика в Saïd Business School в Оксфордския университет.

Фирмите за частни капиталови инвестиции са намерили начини да използват това през последните години, като използват пари назаем за закупуване на компании, преди да поискат капитал от инвеститорите, или като използват заеми, за да платят на инвеститорите, преди дадена компания да бъде продадена. Това съкращава времето, през което парите се инвестират активно, и повишава видимата възвръщаемост по отношение на IRR.

Разбира се, паричната възвръщаемост би била по-ниска, тъй като таксите и лихвите по заемите се изплащат от печалбите, които иначе биха отишли при инвеститорите.

Има и други мерки, като например „коефициент на инвестирани пари“, които могат да проследят стойността на реализирани и нереализирани инвестиции, но които разчитат на оценката на мениджърите на фондове на непродадените компании. Този паричен коефициент също подлежи на манипулация, според Фалипу, в зависимост от това как капиталът се усвоява от фонда.

Има и много версии на друга мярка, наречена „еквивалент на публичните пазари“, която обещава да преобразува простата процентна възвръщаемост на индекс като S&P 500 в нещо повече, като IRR, чрез съгласуване на времето на паричните потоци на частен фонд. Тези коефициенти са също несъвършени, поради което има различни версии и те не адресират проблемите със самата IRR.

Истинският отговор е болезнен. В много цитирана бележка отпреди почти 20 години, озаглавена „Не можете да ядете IRR“, инвеститорът в проблемни дългове Хауърд Маркс в крайна сметка стига до заключението, че инвеститорите трябва да използват няколко показателя, за да оценят възвръщаемостта си от инвестиции в частни капиталови фондове.

Дори тогава инвеститорите не могат да бъдат напълно сигурни какво са постигнали, докато фондът не изплати напълно целия капитал – често повече от десетилетие след ангажирането на парите.

Същевременно сравняването на широката възвръщаемост на частния капитал с публичните пазари е малко повече от празна мечта. Себастиен Кандерле, бивш мениджър на частни капиталови инвестиции, който пише блог за CFA Institute, казва следното: „Никой не може да разбере истинското представяне на частните фондове“.