Европейският съвет прие промени в търговските правила на Европейския съюз, които дават на инвеститорите по-добър достъп до пазарна информация, необходима, за да инвестират във финансови инструменти, и да се повиши конкурентоспособността на европейските капиталови пазари, като същевременно се гарантират равни условия.
Промените засягат Регламента относно пазарите на финансови инструменти (MiFIR, или РПФИ) и Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II), които заедно регулират инвестиционните услуги и дейността на финансовите пазари в ЕС. Целта на новите правила е да се дадат повече възможности на инвеститорите, най-вече като им се предостави лесен достъп до консолидирани пазарни данни на ниво ЕС.
Понастоящем тези данни са разпръснати в множество платформи – фондови борси и инвестиционни банки, което затруднява достъпа на инвеститорите до точната и актуална информация, от която се нуждаят, за да вземат решения.
Новоприетите правила установяват консолидирани данни на ниво ЕС, които обединяват информация за различни видове активи, съчетавайки пазарни данни, предоставени от платформи, на които се търгуват финансови инструменти в ЕС. Консолидираните данни ще имат за цел да публикуват максимално навременна информация.
Така инвеститорите ще разполагат с актуална информация за целия ЕС. Това ще улесни достъпа както на професионалните инвеститори, така и на инвеститорите на дребно до ключова информация като цената на съответните инструменти, обема и времето на трансакциите.
Новите правила налагат и обща забрана на PFOF – практика, чрез която брокери получават плащания за препращане на клиентски поръчки към определени платформи за търговия. Държавите членки, в които практиката вече съществува, могат да позволят изключение от забраната на инвестиционните посредници под своята юрисдикция, при условие че PFOF се предоставя само на клиенти в тази държава членка. Практиката обаче трябва да бъде окончателно прекратена до 30 юни 2026 г.
Текстовете ще влязат в сила 20 дни след публикуването си в официалния вестник на ЕС. Държавите членки ще разполагат с 18 месеца, за да въведат промените в правната си и регулаторна рамка, така че те да се синхронизират с европейското законодателство.