Що се отнася до финансовите пазари, нищо не е сигурно. През по-голямата част от последните няколко десетилетия обаче беше лесно да се убедите в обратното: лихвените проценти вървяха предимно в една посока – надолу, а високата инфлация беше нещо, забравено в миналото пише редакторът на Bloomberg Алисън Шрагер.
Икономиката по времето на пандемията и мерките, въведени тогава, промениха всичко това. Те не само ускориха инфлацията и доведоха до затягане на паричната политика, но и промениха очакванията. И докато консенсусът е, че икономиката на САЩ ще постигне т.нар. „меко приземяване“, съществуват големи различия сред инвеститорите, потребителите и професионалните прогнозисти относно бъдещите нива на инфлация и доходността по облигациите.
Резултатът е икономика с повече несигурност и по-сериозно отношение към рисковете.
Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management, публикува графика миналия месец, показваща, че за първи път от години насам се наблюдава широк диапазон от мнения сред прогнозите за доходността по 10-годишните държавни облигации през следващите 12 месеца. Някои очакват тя да бъде под 3% през следващата година, а други прогнозират повече от 5%. До момента очакванията малко са се доближили, но все още са завишени.
Проучването също така показва повече несъгласия относно бъдещето на инфлацията, както и проучванията на потребителските очаквания.
От една страна, това изглежда обезпокоително – по-голямата несигурност на пазарите може да бъде дестабилизираща и да затрудни икономическата активност. Несигурността за бъдещата волатилност на облигациите и инфлацията може да увеличи премията върху дългосрочните облигации и стойността на капитала.
А когато става дума за инфлация и премии по облигациите, очакванията често се изпълняват сами: служителите изискват заплати и определят цени, които са в съответствие с техните инфлационни очаквания.
Когато има повече несигурност , искрата на висока инфлация или поскъпването на облигациите може допълнително да дестабилизира очакванията. Един от най-мощните инструменти на Федералния резерв е определянето на очаквания и ако те сочат различни посоки това предполага, че Фед не върши много добре работата си.
Всичко това води до по-рискова и по-несигурна среда.
От друга страна, по-голямото разсейване на очакванията може да е признак за по-подходящо отношение към риска. Да, очакванията са силни, но колко често се случва всички да се съгласят, че икономиката се движи в определена посока, или че даден актив има определена стойност, само за да последва по-голям шок и да докаже, че всички грешат?
Малко хора през 2019 г. например очакваха висока инфлация. Може да твърдите, че никой не е могъл да предвиди пандемията или 6 трлн. разходи в САЩ за справяне с нея и ще бъдете прави – това се опитвам да кажа и аз, заявява Шрагер. Сега, макар и инфлацията, и ръстът на доходността по облигациите да продължават да се забавят в краткосрочен план , има причини да очакваме те да бъдат по-високи в бъдеще.
Въпросът е, че никой наистина не знае - и в един несигурен свят по-широката гама от прогнози е по-добра от почти единодушното съгласие.
Груповото мислене може да изложи на риск не само инвеститори и потребители, но и властта. Нивата на дълга се очаква да достигнат исторически върхове през следващото десетилетие.
Истината е, че пазарът ще толерира много високи нива на дълг, но когато промени решението си, нещата вероятно ще станат неприятни много бързо.
Липсата на консенсус относно посоката на макропроменливите също означава, че има по-малък натиск за интелектуален конформизъм. Ако всеки очаква доходността по 10-годишните облигации да бъде 3%, а нивата на инфлация да бъдат 2% през следващата година, по-трудно е да бъдеш единствения, прогнозиращ нещо различно. По-голямото разнообразие от мнения на Wall Street - подобно на по-голямото разнообразие от мнения в академичните среди - може да доведе до по-богата дискусия, помагайки да се разкрият невиждани до момента рискове и слабости.
През последните няколко седмици очакванията за забавяне на инфлацията и намаляване на лихвите от Фед стесни диапазона на прогнозите. Подобно на други показатели, те изглежда се връщат към нормалното. Тогава е възможно, но не е сигурно, че икономиката на САЩ се връща към нивата си от 2019 г. Най-големият риск, пред който е изправена икономиката в момента, всъщност може да бъде все по-категоричният консенсус за посоката, в която е поела, завършва Шрагер.