Как инвеститорите да се ориентират в представянето на IPO-тата?

През последните две години се наблюдава най-ниският двугодишен общ брой първични публични предлагания в САЩ от компании с оценка поне 1 млрд. долара от финансовата криза в периода 2007-2008 г. Със силния номинален икономически растеж и огромното възстановяване на фондовия пазар през 2023 г. инвеститорите вероятно се чудят какво още може да е необходимо като катализатор за стабилизирането на IPO пазара през 2024 г.

Изглежда, че по-високите лихвени проценти и опасенията за рецесия, която все още не се е материализирала, са основните причини за слабия календар на първичните листвания. Друг фактор обаче е, че много от предложенията са ценообразувани неправилно, пише Адам Паркър, основател и главен изпълнителен директор на Trivariate Research, за FT.

От 1995 г. насам акциите отчитат в първия си ден на търговия ръст от 16,3% над средното движение на цената за съответната индустрия в сравнение с IPO цената. По време на дотком балона през 1999 г. и 2000 г., цените на затваряне през първия ден на търговия са двойно по-високи в сравнение с IPO цените.

Тази еуфория така и не се повтори, въпреки че IPO-тата през 2020 г. отбелязаха средно 50 процента възвръщаемост за първия ден спрямо S&P 500, отбелязва Паркър. Като се има предвид постоянството на това представяне, купувачите, които имат достъп до IPO акции и нямат строги изискванията за оборот, си осигуряват относително безрискови печалби, допълва той.

За много от дългосрочните инвеститори предизвикателството се крие в представянето на акциите след първия ден на търговия. От 2020 г. насам относителната възвръщаемост на средното IPO, измерена от цената на затваряне в първия ден, изостава спрямо съответната индустриална група с повече от 20 процентни пункта след първата година. Повече от 60 процента от IPO акциите са изоставали в сравнение със средното за индустрията с повече от 15 процентни пункта след първата година.

IPO акциите се представят слабо от втория ден и нататък от периода 2000-2008 г. и не генерират по-голяма възвръщаемост спрямо средните за индустрията през 2009-2015 г. Те са се представяли добре в периода 2016-2019 г., докато пазарите продължават да се възстановяват от финансовата криза, а централните банки поддържаха лихвите ниски.

Като се има предвид този предизвикателен фон, има няколко важни съображения за IPO, които бордове, корпорации, съветници и адвокати да обмислят, казва Паркър.

Първо, има оптимален процентен диапазон от общия брой акции, които да се пуснат на IPO. Компаниите, които предлагат по-малко от 40 процента от акциите в обращение при IPO, се представят по-слабо в следващата година.

Постоянният спектър от допълнително предлагане, което се появява на пазара 90 до 180 дни след първоначалното предлагане, когато изтичат условията за блокиране на продажби на придобити акции, тежи върху дългосрочните инвеститори. Те предпочитат да изчакат тези „клирингови събития“, преди да изграждат големи позиции.

Наличието на твърде много акции, които не се държат от контролиращи акционери, също е червен флаг. IPO-тата, предлагащи повече от 75 процента от акциите си на IPO, също са склонни да изостават, допълва Паркър.

Управленски екипи, които запазват сравнително незначителни позиции, в крайна сметка няма да се възползват от дългосрочното създаване на богатство на своите предприятия. Следователно свободното търгуване на 45-70 процента от акциите при първоначалното предлагане исторически е най-доброто, според различни данни.

Второ, съществуването на „мажоритарен продавач“ — притежател на 50 процента или повече от акциите към момента на IPO — има значение. Паркър посочва, че е оценявал IPO-та в зависимост от това дали са имали мажоритарен продавач. Тези без са се представили по-слабо в сравнение със средното в съответната индустрия.

Разликата в представянето между IPO със и без мажоритарен продавач беше статистически значима както след първата година, така и в дългосрочен план. Наличието на голям първоначален поддръжник на IPO осигурява фокус и дисциплина по време на процеса, посочва Паркър.

Трето, маржът на печалбата на компанията по време на предлагането също е важен за представяне на акциите. IPO-тата с брутен марж близо до средните за индустрията се представят най-добре. Компаниите с по-ниски маржове от средното за техните индустрии могат да показват структурни проблеми, които да се окажат продължителни.

Компаниите в долните два квинтила на брутните печалби в сравнение със средните за индустрията се представят с 15 процентни пункта или повече по-добре през първата година. IPO акциите с брутни маржове с 3 до 6 процентни пункта по-високи от средните за индустриалната група се представят най-добре.

Докато лихвените проценти не намалеят устойчиво или инвеститорите не повярват, че е по-вероятно икономиката да се разшири, отколкото да влезем в рецесия, IPO пазарът вероятно ще остане приглушен, коментира Паркър.

Фундаменталните инвеститори трябва да се съсредоточат върху пакетите с променливо заплащане на висшите мениджърски екипи на IPO компании. Това би трябвало да подскаже какъв ще е пътят на маржовете на печалба и кога може да се очаква ръководството да продаде своите дялови участия - два жизненоважни фактора за представянето на IPO акциите.