Равносметката в края на декември – предпразничен оптимизъм или силен пазар?

Предпразничен оптимизъм обзе и пазарите, и централните банки, чиито решения предопределяха движението на цените на акциите през последната една седмица. Паузата, която те направиха не беше, изненада за никого, но даде увереност на онези, притеснени от ефекта на многото лихвени повишения до момента.

Сега съществуват две теории – едната е, че въздействието на лихвите постепенно ще отшуми, тъй като централните банки вече дават индикации, че приключват с повишенията, но другата се основава на това, че лихвите тепърва ще натежават на икономиката. Независимо от това какво ще се случи в бъдещето, фактите от последната седмица са налице – три от най-големите централни банки избраха сигурния път и съобразиха политиката си с настоящата икономическа ситуация, в която инфлацията се забавя, и не промениха основните си лихви.

Първи този подход прие Федералният резерв на САЩ, като запази основната си лихва непроменена в диапазона от 5,25%-5,5% и прогнозира три понижения на лихвите през 2024. Това тласна индексите на Wall Street към многоседмични върхове и донесе надежда на инвеститорите, че централната банка може да започне да намалява лихвите си още през 2024 г. В съобщението си след заседанието Федералният резерв призна, че инфлацията „се е успокоила“ през последната годинаи официално понижи прогнозите си.

Следваща от централните банки беше Английската централна банка (АЦБ), чието решение да остави лихвите си стабилни не изненада никого. На ниво от 5,25% лихвеният процент във Великобритания вероятно ще остане „по-висок за по-дълго време". Макар че инфлацията се е забавила от 41-годишния си връх от 11,1% през октомври 2022 г., на ниво от 4,6% тя все още два пъти по-висока от целта на АЦБ и прогнозите са да се охлади бавно през следващите две години.

Накрая към тази поредица от паузи на затягането на паричната политика се присъдени и Европейската централна банка (ЕЦБ). Нейните лихви по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и по депозитното улеснение останаха съответно 4,50%, 4,75% и 4,00%. Очакванията на инвеститорите са първото лихвено понижение в еврозоната да се състои през пролетта, което би могло да превърне ЕЦБ в първата голяма централна банка, която променя курса си след глобалните съгласувани усилия за забавяне на инфлацията от средата на 2022 г. насам.

Тези решения се превърнаха в основната движеща сила за пазарите миналата седмица. На Wall Street Dow Jones удари рекордна стойност тази година, прескачайки границата от 37 хил. пункта. За седмицата показателят записа ръст от 2,9% до 37 305, 16 пункта. Сходни са резултатите и на широкия измерител S&P 500, който се повиши с 2,74% до 4719,19 пункта. Технологичният индекс Nasdaq Composite също остана на зелено за седмицата с ръст от 3,3% до 14 813,92 пункта.

Европейските борси последваха примера им и също регистрираха повишения. Британският FTSE 100 напредна с 0,29% до 7576,36 пункта. Френският индекс CAC 40 прибави 0,83% към стойността си тази седмица до 7596,91 пункта. Само германският бенчмарк DAX се оцвети в червено, понижавайки се 0,05% до 16 751,44 пункта.

В Азиатско-Тихоокеанския регион японският индекс Nikkei 225 изтри 1,25% от стойността си до 32 692,81 пункта. Хонконгският Hang Seng се повиши с 3,98% до 16 792,19 пункта, а в континентален Китай показателят Shanghai Composite се понижи с 0,46% до 2942, 56 пункта.

Отделно на петролния пазар двата бенчмарка прекратиха губещата си серия от последните няколко седмици, като американският сорт WTI поскъпна с 1,37% до 72,14 долара, а цената на европейския Брент достигна 77,33 долара за барел, с ръст от 0,84% за седмицата.

С това пазарите се насочиха и към последната пълна работна седмица през 2023 г. А ето и какво ще следим през нея:

В Съединените щати инвеститорите ще разгледат внимателно доклада за личните доходи и разходи. Очаква се годишният темп на инфлация, измерен чрез ценовия индекс на личните разходи (PCE), да се е забавил до 3% миналия месец, достигайки най-ниското ниво от март 2021 г. насам, а базисната инфлация вероятно се е охладила до 3,4% през ноември. Ще бъдат публикувани и данни за поръчките на дълготрайни стоки, които се очаква да са се възстановили след спада от 5,4% през октомври. Освен това разрешителните за строеж и новопостроените жилища вероятно са намалели в сравнение с предходния месец, като прогнозите за продажбите на нови жилища сочат, че те са останали близо до най-ниските си нива от 2010 г. насам. Накрая вниманието на инвеститиорите в САЩ ще бъде съсредоточено върху окончателните резултати за брутния вътрешен продукт през третото тримесечие, проучването на потребителските нагласи на Мичиган, а също и балансът по текущата сметка за третото тримесечие.

В еврозоната очакванията са окончателните резултати за инфлацията да потвърдят, че общата инфлация се е забавила до 2,4%, достигайки най-ниското си ниво от юли 2021 г. насам, а базисната инфлация вероятно е останала на ниво от 3,6%, най-ниското от април 2022 г. насам. Също така предварителното проучване за потребителското доверие се очаква да отчете, че потребителите вече са по-оптимистично настроени. В Германия нагласите сред бизнеса, измерени от Ifo, най-вероятно са се подобрили отново, тъй като компаниите са настроени малко по-оптимистично по отношение на текущите икономически условия и очаквания. Други ключови икономически данни, за които ще следим, са балансът по текущата сметка на еврозоната и строителното производство. Ще бъдат публикувани и данни за цените на производител в Германия и потребителското доверие, измерено от GfK. Италия също ще представи докладите си за доверието на потребителите и бизнеса, а Франция ще публикува данни за цените на производител в страната (PPI) и бизнес нагласите. Междувременно централната банка на Турция ще вземе решение за паричната си политика, като инвеститорите очакват увеличение на лихвите от 250 базисни пункта – седмо поредно увеличение в този цикъл на затягане.

В Обединеното кралство също ще бъдат публикувани данни за индекса на потребителските цени (CPI) през ноември. Както общата, така и основната инфлация се очаква да са се забавили на годишна база. Продажбите на дребно, балансът по текущата сметка, окончателните данни за ръста на БВП през третото тримесечие ще са част от важните публикации, които ще следим.

Паричната политика ще бъде в центъра на вниманието в Азия с наближаването на края на годината. Очаква се китайската централна банка да остави лихвите си непроменени. Междувременно Японската централна банка е напът да запази основния си лихвен процент на ниво от минус 0,1% и може да обсъди премахването на ултрахлабавата си парична политика, а също и контрола на кривата на доходност. И Япония ще публикува данни за инфлацията и търговския баланс на страната през ноември. В Австралия инвеститорите очакват публикуването на протокола от последната среща на централната банка за сигнали, че лихвите са достигнали своя връх.