Концепцията, че държавният дълг е безплатен обяд, трябва да се преосмисли

Дългосрочните реални и номинални лихвени проценти са значително над ултраниските нива, с които и политици, и централни банкери, и потребители свикнаха. Вероятно те ще останат на високи нива, дори когато инфлацията се укроти.

Затова е крайно време да се преразгледа широко разпространеният възглед за държавния дълг като „безплатен обяд“, пише за Guardian Кенет Рогоф, преподавател по икономика и публична политика в „Харвард“. Рогоф беше главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) в периода 2001-2003 г.

Идеята, че лихвените проценти ще бъдат ниски завинаги, изглежда подкрепя мнението, че всяко безпокойство относно дълга е одобрение на „строги икономии“. Мнозина вярват, че правителствата трябва да формират големи дефицити по време на рецесии и по-малки дефицити или излишъци в добри времена.

В последните години никой не изглеждаше загрижен за възможните рискове, по-специално за инфлацията и лихвените проценти, пише Рогоф. Левицата подкрепяше идеята, че държавният дълг може да се използва за разширяване на социалните програми, а политиците отдясно изглежда вярваха, че данъците съществуват, само за да бъдат намалявани, посочва Рогоф.

Най-погрешният подход включваше използването на централните банки за покупки на държавен дълг. Това изглеждаше безценен инструмент, когато краткосрочните лихвени проценти бяха нула. Тази идея е в основата на съвременната парична теория и „хеликоптерните пари“. През последните години дори видни макроикономисти издигнаха идеята Федералният резерв на САЩ да отпише закупения държавния дълг, след като го погълне чрез количествено облекчаване – привидно просто решение на всеки потенциален проблем с държавния дълг, допълва икономистът.

Този подход обаче предполага, че дори глобалните реални лихвени проценти да се повишат, увеличенията ще са постепенни и временни. Възможността рязкото покачване на лихвените проценти да увеличи драстично лихвените плащания по съществуващ дълг, включително дълг, държан от централните банки като банкови резерви, се отхвърляше, казва той. Ето ситуацията в момента: Фед, който преди плащаше нулева лихва върху тези резерви, сега плаща повече от 5%.

Освен няколко забележителни изключения, онези, които защитаваха идеята, че дългът е безплатен обяд, не признаваха вероятността от нова реалност.

Рогоф посочва, че на скорошна конференция е слушал добре известен финансов коментатор, който твърдо е защитавал тезата, че лихвите ще са ниски завинаги и сякаш въобще не е осъзнавал, че тезата му е напълно развенчана.

Когато поддръжниците на ниските лихви бъдат притиснати, те признават, че ако лихвените проценти не се върнат бързо към ултраниските нива от 2010 г., бюджетните дефицити може би в един момент ще придобият огромно значение. Те обаче не са склонни да признаят, че съществуващият излишък на дълг може да създаде проблем, тъй като това би поставило под съмнение техните предишни одобрения на пестеливи фискални политики.

Рогоф допълва, че в доклад за рекордните нива на глобалния дълг, представен на водещите централни банкери в света на тазгодишната конференция в Джаксън Хоул, сдържано се обсъждат последиците от текущия излишък на дълг или връзката между високия държавен дълг и бавния растеж в страни като Япония и Италия.

Разбира се, следващата рецесия, когато и да се случи, вероятно ще доведе до значително намаляване на лихвените проценти, което потенциално ще предложи временна почивка на пазара на бизнес имоти със свръхзадлъжнялост, казва икономистът. Мантрата в този сектор в момента е „остани жив до 2025 г.“. Според популярното мнение, ако собствениците на имоти могат да издържат още една година на падащи наеми и скок на разходите за финансиране, рязък спад на лихвените проценти през 2025 г. може да спре вълната от евентуални фалити.

Дори ако инфлацията намалее обаче, лихвените проценти вероятно ще останат по-високи през следващото десетилетие, отколкото бяха през десетилетието след финансовата криза от 2008 г. Това отразява различни фактори, включително растящите нива на дълга, деглобализацията, увеличените разходи за отбрана, зеленият преход, популистките искания за преразпределение на доходите и постоянната инфлация.

Дори демографските промени, често цитирани като обосновка за постоянно ниските лихвени проценти, могат да засегнат развитите страни по различен начин, тъй като се увеличават разходите за подкрепа на бързо застаряващото население, допълва Кенет Рогоф.

Въпреки че светът със сигурност може да се адаптира към по-високите лихвени проценти, преходът все още продължава. Промяната може да бъде особено предизвикателна за европейските икономики, като се има предвид, че изключително ниските лихвени проценти са спойката, която държи еврозоната заедно.

Политиките на Европейската централна банка за спасяване на всяка цена не изглеждаха скъпи, когато лихвените проценти бяха близо до нулата, но не е ясно дали блокът може да оцелее при бъдещи кризи, ако реалните лихвени проценти останат високи, посочва Рогоф.

Япония също ще има затруднения да промени политиката си на лихвен процент „нула завинаги“, тъй като управляващите и финансовата система са свикнали да третират дълга като безплатен. В САЩ уязвимостта на сектора на бизнес имотите, заедно с увеличеното заемане, може да предизвика нова вълна от инфлация.

Рогоф допълва, че големите нововъзникващи икономики успяха да се справят с високите лихвени проценти поне досега, но са изправени пред огромен фискален натиск. В тази нова глобална среда политиците и икономистите, дори тези, които преди това са принадлежали към лагера, подкрепящ ниските лихви завинаги, може да се наложи да преоценят своите вярвания в светлината на настоящата пазарна реалност.

Въпреки че е осъществимо да се разширят социалните програми или да се засилят военните способности без големи дефицити, цената на това няма да е приятна без увеличение на данъците. Вероятно много истини ще бъдат разбрани по трудния начин, заключава Рогоф.