Европа се нуждае от собствена версия на Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ и единна фондова борса, за да набере достатъчно пари за предизвикателствата, пред които се изправя.
Това коментира управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, в реч във Франкфурт, пише FT.
Европейска комисия по ценните книжа и борсите трябва да замени мозайката от национални наблюдатели на пазарите. Това ще помогне за набирането на огромните суми, необходими за справяне с тройните проблеми на „деглобализацията, демографията и декарбонизацията“, коментира Лагард в речта си на Европейския банков конгрес.
Тя призовава за прекратяване на системата от национални финансови борси, като казва, че „един истински европейски капиталов пазар се нуждае от консолидирани пазарни инфраструктури – и тук частният сектор също може да покаже своята решителност“.
Като сравнява огромните инвестиционни изисквания на Европа с емитирането на облигации, които финансираха строителството на американските железници в края на XIX век, Лакард посочва, че регионът се нуждае от „генерални усилия, за които са необходими сериозни инвестиции за кратко време“.
Според нея преходът от изкопаеми горива към възобновяема енергия ще изисква допълнителни 620 млрд. евро годишни инвестиции до 2030 г., докато цифровият преход изисква допълнителни 125 млрд. евро годишно.
Европейските политици се опитват да създадат „съюз на капиталовите пазари“ повече от десетилетие. Кристин Лагард признава, че „досега не сме успели да напреднем“.
Компаниите в ЕС са много по-зависими от търговските банки в региона. Лагард изтъква, че пазарите на облигации в САЩ са три пъти по-големи, отколкото в Европа, а финансирането на рисков капитал в ЕС е една пета от това в САЩ. Същевременно икономиката на САЩ е по-голяма от тази на ЕС под два пъти.
Европейският орган за ценни книжа и пазари в Париж наблюдава финансовите пазари в Европа. Националните регулатори обаче притежават по-голяма власт. Според Кристин Лагард правомощията на органа могат да бъдат разширени, като му се предостави „широк мандат, включително пряк надзор“.
Създаването на наистина обединен европейски капиталов пазар може да доведе до създаването на допълнителни 4800 стартиращи компании, които да наберат допълнителни 535 млрд. евро годишно, изтъква Лагард в речта си, като цитира проучване на мозъчния тръст New Financial. „Често се чудим защо тези еднорози отиват в чужбина, а не остават във Франкфурт или Европа“, каза тя.
Според нея проучване на ЕЦБ е установило, че почти 40 процента от малките и средните предприятия казват, че липсата на инвеститорски апетит е „значителна пречка“ за набирането на средства за зелени инвестиции.
Фрагментираните финансови пазари в Европа - фондовият пазар в региона е наполовина по-малък от американския, докато има три пъти повече европейски борси, отколкото в САЩ - възпрепятстват набирането на средства за компаниите, изтъква още тя. „Това намалява дълбочината и ликвидността на пазара и затруднява развитието на по-големи капиталови пазари“, допълва тя.
Директори на търговски банки на същото събитие призоваха Европа да премахне ограниченията на пазара на секюритизация, при който банките пакетират заеми и ги продават на инвеститори, за да стимулират кредитирането.
Манфред Кноф, главен изпълнителен директор на германския кредитор Commerzbank, каза, че все още има съмнения за секюритизации, произтичащи от ролята на обезпечените дългови задължения в кризата с високорисковите ипотечни кредити в САЩ. „Стигмата на секюритизацията трябва да приключи“, допълни той.
Според него това е „по-необходимо от всякога“, след като германският конституционен съд забрани извънбюджетен фонд от 60 млрд. евро, на който Берлин разчиташе да финансира голяма част от своя климатичен и енергиен преход през следващите години.
„Тук има значителен неизползван потенциал“, пише Кристиан Севинг, главен изпълнителен директор на Deutsche Bank, за Handelsblatt. Според него европейските правила за секюритизация са „твърде сложни, процесите отнемат твърде дълго и са твърде скъпи“.
16:59 | 18.11.23 г.
