Основните азиатски борсови индекси приключиха последната сесия за седмицата със спадове на фона на коментарите на управителя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл, който сигнализира, че централната банка може да се нуждае от още лихвени повишения, ако ситуацията изисква такива, съобщава CNBC.
Токийският бенчмарк на сините чипове Nikkei 225 отчете спад от 0,24% до 32 568,11 пункта. Индексът Topix записа понижение от 0,07% до 2336,72 пункта.
Цената на акциите на конгломерата SoftBank записа спад от 7,39 на сто, след като компанията обяви поредна загуба през второто фискално тримесечие в размер на 6,2 млрд. долара.
Междувременно кабинетът на Япония одобри допълнителен бюджет в размер на 13,2 трлн. йени (87,2 млрд. долара) в подкрепа на последния икономически пакет на премиера Фумио Кишида на фона на продължаващия спад в подкрепата за неговата администрация.
От общите разходи, посочени в допълнителния бюджет, 2,7 трлн. йени ще бъдат използвани за облекчаване на въздействието на нарастващите цени върху домакинствата, докато 1,3 трлн. йени са разпределени за укрепване на увеличенията на заплатите. Кабинетът изчислява, че тези мерки вероятно ще осигурят възходящ годишен тласък на икономиката с 1,2% през следващите три години.
В Китай континенталният измерител Shanghai composite изтри 0,47% от стойността си, смъквайки се до равнище от 3038,97 пункта. Индексът Shenzhen записа спад от 0,53% до 9978,54 пункта.
Хонконгският показател Hang Seng се понижи с 308,03 пункта, или 1,76%, до ниво от 17 203,26 пункта.
Акциите на най-големия производител на чипове в Китай Semiconductor Manufacturing International Corporation (SMIC) поевтиняха с близо 6 на сто, след като компанията отчете спад на тримесечната печалба на фона на по-слабото глобално търсене.
Бенчмаркът на фондовата борса в Сеул Kospi отчете спад от 0,72% до 2409,66 пункта.
В Австралия индексът ASX 200 изтри 0,55% от стойността си, смъквайки се до равнище от 6976,5 пункта.
Централната банка на Австралия междувременно обяви, че очаква инфлацията в страната да се забави едва до върха на целевия диапазон от 2-3% до края на 2025 г. и че по-силната икономика ще подкрепи заетостта, потвърждавайки решението си от тази седмица да възобнови повишаването на лихвените проценти. Ведомството очаква основна инфлация от 4% до средата на 2024 г. спрямо 3,5%, прогнозирани три месеца по-рано, и икономически растеж от 1,75% спрямо 1,25% преди това.
Във фокуса на пазарите попаднаха коментарите на Джером Пауъл от четвъртък вечерта, който заяви, че Фед няма да се поколебае да затегне допълнително своята парична политика, ако е необходимо. Той добави, че ведомството не е напълно уверено, че е повишило достатъчно лихвите, за да върне инфлацията до целта от 2%.
„Ако се окаже, че е необходимо да затегнем допълнително политиката, няма да се поколебаем да го направим“, изтъкна Пауъл по време на конференция на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон. „Ние обаче ще продължим да действаме внимателно, което ни позволява да се справим както с риска да бъдем подведени от няколко добри месеца по отношение на данните, така и с риска от прекомерно затягане“, добавя той.
11:55 | 10.11.23 г.
