Купищата пари на Уорън Бъфет не са мрачен сигнал за глобалната икономика

Всичко в света е относително, включително паричната позиция на Уорън Бъфет.

След представения в събота тримесечен отчет на Berkshire Hathaway Inc., инвеститори и коментатори вдигнаха много шум около факта, че паричните наличности на Бъфет са нараснали до нов рекорд от 157,2 млрд. долара, повечето от които „отлежават“ в съкровищни ​​бонове. За някои това развитие е знак от самия Оракул от Омаха, че глобалната рецесия наближава, особено за онези, които помнят как Бъфет трупаше пари преди финансовата криза, пише Bloomberg.

 За други това предполага, че легендарният 93-годишен инвеститор е загубил умението си да „надушва“ сделки. В действителност Бъфет е просто Бъфет, проявяващ обичайната си сдържаност на пазар без много сделки.

Първо, помислете за самата купчина пари. Докато позицията на Berkshire по отношение на съкровищните бонове наистина нарасна, същото се случва и с останалата част от портфолиото на групата. С около 15,4% от общите активи, паричните средства и еквиваленти са само на косъм над средното ниво за последните 20 години. Фокусът извън контекста върху „рекорда“ кара ситуацията да звучи много по-екстремно, отколкото е. Днешното съотношение пари към активи бледнее в сравнение с нивата, които преобладават преди финансовата криза, която позволи на Бъфет опортюнистично да загребе легендарни инвестиции, включващи Goldman Sachs Group Inc., General Electric Co. и Dow Chemical Co.

В наши дни Berkshire едва ли изглежда като фирма, която се готви за Армагедон. Всъщност тя все още има значително по-голяма експозиция към две компании за потребителски продукти (Apple Inc. и Coca-Cola Co.), отколкото към съкровищни ​​бонове. Очевидно не е удачно да се структурира портфолиото по този начин, ако имаме предусещане за надвиснала пазарна имплозия.

Второ, припомнете си, че специалната черта на Бъфет е неговото търпение. Той и неговият 99-годишен партньор Чарли Мънгър натрупаха богатството си, като държаха много пари (понякога малко повече, понякога малко по-малко) и чакаха шанса да инвестират във висококачествени марки на атрактивни цени. Понякога те също са правили инвестиции с по-ниско качество, макар и на много атрактивни цени, но ключът винаги е бил в запазването на самоограничението и финансовата възглавница, за да издържат на правилните сделки, за да стигнат до тях. Ето защо е почти смешно да се види периодичното нервно кълчене на пръсти относно размера на паричните средства в баланса; това е крайъгълен камък на тяхната известна и често подражавана инвестиционна стратегия.

Трудно е обаче да се види откъде биха дошли сделките на Berkshire днес. Във вече известно есе от 2001 г. за списание Fortune, Бъфет посочва съотношението на общата стойност на фондовия пазар към номиналната стойност на икономиката като ранен индикатор за надценяване по време на dot-com балона. Така нареченият индикатор на Бъфет се движи доста над историческата си средна стойност (въпреки че се е оттеглил значително от пика си в края на 2021 г.) Нещо повече, за първи път от повече от 20 години доходността на печалбата при S&P 500 е по-ниска от доходността по 3-месечните държавни облигации – очевиден знак, че съотношението риск-възвращаемост не е голямо при волатилни акции.

Някои пророци смятат, че популярният индикатор на Бъфет и доходността на печалбите спрямо съкровищните бонове ни предупреждават за продължаващ балон, който предстои да се спука. Предвид многобройните пандемични изкривявания в икономиката и пазарите на САЩ, не е изобщо сигурно, че данните трябва да се четата по толкова мрачен начин – и вероятно Бъфет също не го прави.

Едно нещо е сигурно: тези показатели не са признаци, че е време инвеститорите да пируват със сделки. Въпреки че някои проблемни активи (помислете: KBW Regional Banking Index) поевтиняха, едва ли е ясно, че те се търгуват на цени на разпродажба, предвид основните уязвимости.

Обществена тайна е, че колкото по-дълго Berkshire чака, толкова повече расте натискът за разполагане на тези пари - но дали е така? Дори в среда с по-ниски лихвени проценти Бъфет и Мънгър доказаха, че са готови да бъдат търпеливи, така че двамата трябва да са повече от щастливи да отделят време за съкровищни ​​бонове, осигуряващи над 5%.

Накратко: няма нужда да се тълкува прекалено скромният ръст на паричния баланс на Berkshire, който показва приблизително същата степен на предпазливост, която Бъфет е внасял в компанията през целия XXI век. Дори Бъфет не знае накъде се е запътила икономиката, но той може да познае едно мътно предложение за стойност, когато види такова.