За състоянието и перспективите на паричната политика и икономиката, както и пазарите, разговаряме с Николай М. Ваньов, CFA, управляващ директор и член на Съвета на директорите на "МК Брокерс". Той е с повече от 15-годишен опит на финансовите пазари във водещи местни и международни банки и инвестиционни компании, в управлението на портфейли и инвестиционното банкиране.
Г-н Ваньов, инфлацията и лихвите са основна тема за пазарите от месеци. Какви са настроенията на световните пазари за тренда до края на годината?
Единственият консенсус, който се оформя по темата, е, че основните лихвени равнища ще останат на текущите нива. Федералният резерв на САЩ постави на пауза лихвените повишения по-рано през годината, а в края на октомври същото направи и Европейската централна банка. Водещи за това са данните за инфлацията. В САЩ тя отбеляза леко повишение от 3,1% на годишна база през юни до 3,7% в края на септември. В еврозоната картината изглежда малко по-мрачна, като ръстът на потребителските цени в края на третото тримесечие е 2,90% на годишна база, но и там низходящият тренд е видим (6,99% за второто тримесечие на 2023 г. и 8,97% в края на първото).
Освен инфлацията като водещи за монетарните политики се очертават и новините за икономическия растеж. Тук отново има известно разминаване между еврозоната и САЩ. Отвъд Атлантика все още имат достатъчно основания да предполагат, че икономиката ще постигне т. нар. „меко кацане“ (soft landing), като годишният темп на нарастване на БВП е на нива от 2,9% в края на третото тримесечие на годината. За сравнение, икономките от еврозоната засега едва-едва ще избегнат рецесия с изключително анемичен реален растеж. Голямата въпросителна се очертава Германия, където данните за третото тримесечие показват минимален реален спад на БВП, а прогнозите сочат рецесия след данните за края на годината.
За тренда до края на годината можем да базираме очакванията си върху доходностите по основните държавни облигации. В САЩ ключовите десетгодишни държавни ценни книжа така и не могат да се доближат до психологическото ниво на доходност от 5% въпреки високите основни лихви. В Европа пазарите са малко по-волатилни, а инверсията в кривата – по-дълбока, но и там десетгодишните немски държавни облигации стоят далеч от трипроцентовата доходност до падежа. Като цяло пазарите сигнализират пауза в лихвените повишения.
Какви са текущите очаквания за евентуалните понижения на лихвите в бъдеще?
Този въпрос зависи отново от 2 основни показателя – инфлацията и икономическия растеж. При устойчивостта на американската икономика, ако не станем свидетели на изненади по първия показател, надали ще видим действия по понижаването на лихвите до края на 2024 г. Разбира се, в САЩ дебне и рискът от политически събития, които биха повлияли на лихвите. Президентските избори ще бъдат през октомври 2024 г., а евентуално ново избиране на Тръмп би се отразило в сериозен натиск върху Джером Пауъл и екипа му да понижат лихвите. Въпреки че това излиза далеч извън нормалните политически процеси, вече веднъж станахме свидетели на това как Тръмп може да налага натиск върху Фед за понижение на лихвите, когато икономическите основания за това отсъстват (например края на 2019 г.).
В Европа Кристин Лагард и компания отново имат по-трудна задача пред себе си и тя се изразява в балансирането на структурно различни, независими национални икономики. С възможната рецесия в Германия на масата обаче е възможно да видим действия на ЕЦБ преди такива от Фед.
Важно е да се отбележи и, че въпреки рестриктивната лихвена политика, прилагана от централните банки, останалите монетарни инструменти далеч не действат в синхрон. Балансите на централните банки все още са на високи нива, като дори възможности за свиването им не се обсъждат. Един конкретен пример: на последната среща на борда на ЕЦБ в Атина в края на октомври, председателят на институцията Кристин Лагард дори отхвърли обсъждането на предсрочното прекратяване на реинвестициите по програмата РЕРР, която бе задействана в отговор на началото на пандемията от Covid-19.
Не трябва да изключваме и възможността за събития с голямо въздействие. Такова може да бъде нова пандемия от Covid, свързана с рестрикции, изненадващо прекратяване на войната в Украйна или друг глобален конфликт. Въпреки че такива събития са извън вероятните опции в момента, повечето от тях биха довели до предсрочно понижаване на лихвите.
Как изглеждат сценариите за развитие на икономиката и пазарите при наличието на още едно форсмажорно събитие – конфликтът Израел-„Хамас“? Очертава ли се „меко кацане“, или рискът от истинска рецесия надделява?
Конфликтът на Израел с "Хамас" засега поне няма очертанията на глобален фактор. Въпреки че цената, плащана от цивилните и от двете страни на границата с Ивицата Газа са ужасни, светът като че ли донякъде е свикнал с огъня в тази част на картата. Ситуацията с войната в Украйна обаче е съвсем различна.
Колкото до рецесионните рискове, те съвсем не са хомогенни – в САЩ икономиката показва устойчивост, докато в Европа – структурна несигурност. Това може и да доведе до дивергенция в лихвените политики на централните банки във втората половина на 2024 г.
Кеш, акции, облигации, активи убежища, суровини: какви са предимствата и какви – рисковете, при изграждането на инвестиционните стратегии?
Кешът отново възвърна ролята си на „крал“ в инвестиционните стратегии през 2023 г. В момент, в който пазарите на държавни дългове предлагат положителна реална доходност, оставането на бързоликвидни позиции носи високи ползи, съизмерени с рисковете от инвестициите.
Пазарите на облигации също се очертават като добро място за реализиране на стратегии с високо съотношение „доходност-риск“. Инвеститорите с малко по-дълги хоризонти и толеранс към риска може да се насочат към по-висока дюрация в портфейлите, като освен лихвена доходност това може да им донесе и прилични капиталови печалби през 2024 г.
Пазарите на акции засега демонстрират стабилност, с каквато другите финансови инструменти не могат да се похвалят. Въпреки повишената интрадей волатилност, не ставаме свидетели на крахове на фондовите борси. Тук е важно да се отбележи и промяната в парадигмата при оценките на акциите: рисковият капитал се превърна в основен двигател на финансовите пазари, като въпреки високите основни лихви, това не се промени. Ако това е новото нормално на пазарите, то можем да очакваме стабилността при акциите да продължи.
Колкото до пазарите на суровини, там стратегиите са или свързани с хеджиране на рисковете, или със силна ценова спекулация. Във втория случай инвеститорите трябва да са подготвени за сериозни загуби (например понижението на цените на природния газ или търгуването на петрола на отрицателни ценови равнища в началото на ковид-19 пандемията през 2020 г.).
Какво подсказват публикуваните досега финансови отчети на компании за третото тримесечие на годината?
Нищо плашещо. Да вземем технологичните компании от САЩ, които започват да изпитват известни затруднения в приходите си (например Meta вече отчита спад в приходите си от реклама, които са основно перо на компанията). Това даде своя негативен отпечатък върху цените на акциите от сектора, но и там пониженията не бяха стряскащи. Банковият сектор също показва устойчивост въпреки шоковите лихвени повишения, като основен фактор за това са вече споменатите огромни баланси на централните банки.
Като цяло корпоративният сезон показва, че основните компании имат устойчивост срещу глобалната икономическа несигурност.
Защо подкрепяте Investor Finance Forum?
Стратегията на "МК Брокерс" е за повече комуникация и обмен на знания между участниците във финансовите пазари. Ние вярваме, че по-добре обучените и по-знаещи хора са най-добрият наш партньор и клиент, а събития като Investor Finance Forum дават точно такава възможност – обмяна на мнения, знания и опит. За "МК Брокерс" е от изключителна важност да се намира в непосредствена близост до своите партньори и клиенти.
14:44 | 31.10.23 г.
