Един милион долара вече не са това, което бяха, пише за Financial Times Стефън Уагстъл, редактор на FT Wealth и FT Money. Високата инфлация удря по джоба (и по доверителните фондове) дори на много богатите и малцина са тези, които могат да пренебрегнат ефектите от нарастващите цени.
Разбира се, болката е много неравномерно разпределена, като по-бедните хора понасят основната тежест. Но дори и на върха на пирамидата на богатството въздействието е ясно.
Реалната стойност на богатството ерозира през последните две години с най-бързия си темп от повече от 40 години, като инфлацията е най-висока от началото на 80-те години на миналия век в САЩ, Обединеното кралство и Европейския съюз.
В доларово изражение инфлацията намали растежа на богатството с 6 процентни пункта през миналата година, превръщайки номиналното увеличение от 3,4% в реална загуба от 2,6%. Това сочи Годишният доклад за богатството, наръчник за финансовото състояние на домакинствата, изготвен от Credit Suisse/UBS.
Това едва ли е изненада, като се има предвид покачването на инфлацията, която достигна 8,3% в САЩ. По-удивителното е, че дори през предходните две десетилетия, когато инфлацията беше ниска, растящите цени пак успяваха да подядат стойността на активите.
Както показват данните, е имало пет години от началото на века, когато номиналната възвръщаемост на инвестициите е надхвърляла 10%, но нито една, в която реалната е достигала това ниво.
Казано по друг начин, в числа, изготвени за FT Wealth, авторите от Credit Suisse изчисляват, че само 34 млн. от общо 59 млн. души в света с активи от над 1 милион долара през миналата година, биха се класифицирали като милионери по цени от 2000 г.
При тези с активи за над 50 млн. долара само 112 хил. души от общо 243 хил. не са паднали под този праг в реално изражение. Както се казва в доклада: „Инфлацията ерозира реалната стойност на богатството през този век (и улесни хората да станат милионери в долари).“ И това се случи в период от две десетилетия, когато нивата на инфлация в САЩ бяха средно само 2,5 процента.
В момента лихвите падат от скорошните си върхове в САЩ и Западна Европа. Въпреки това малко икономисти очакват връщане към ниската средна стойност от 2000-2020 г. Това десетилетие в толкова много отношения се оказва доста различно, с огромни смущения в глобалната стабилност, търговията и финансите.
Диапазонът на инфлационни рискове, произтичащи от геополитиката, е особено широк, включително нахлуването на Русия в Украйна (което повиши цените на селскостопанските продукти), икономическите санкции срещу Москва (които се отразяват на петролния пазар) и опасенията за стабилността в Близкия изток (отново петрол) и около Тайван (доставки на електроника).
В допълнение към това са останките от монетарния експанзионизъм от годините на евтини пари и натискът от работниците за увеличаване на заплащането след десетилетия на спад или стагнация на реалните заплати.
Как трябва да реагират инвеститорите? Една поука от индексираните числа е централното значение на инфлацията при оценката на това колко пари са ви необходими, за да живеете, ако не работите и не получавате доходи. Като пенсионни спестявания, например. Или семеен доверителен фонд. Това, което в крайна сметка има значение, не е размерът на активите ви днес, а бъдещата стойност на дохода, който ще извличате от тях – в реално изражение.
Умелите мениджъри на богатство често призовават клиентите да не се съсредоточават твърде много върху това дали тяхната номинална възвръщаемост надминава портфейлния бенчмарк (например индекс за акции или облигации), а вместо това да се концентрират върху реалната възвръщаемост. Такъв съвет често може да звучи като извинение от страна на мениджър с лошо представяне, който се притеснява да не загуби клиент в полза на съперник, побеждаващ бенчмарка.
Но е полезно да се напомни, че отвъд финансовите пазари има реален свят, където всъщност се харчат парите, теглени от портфейла - в коригирани спрямо инфлацията долари, евро и паунди.
Това е съвет, който е особено уместен сега, когато пазарите (и индексите) са волатилни и инфлацията, въпреки че спада в повечето развити страни, изглежда, че може да се задържи, завършва Уагстъл.